Запалката изгасна

Е, това беше. Свърши се. Вътрешният министър (бивш вече) най-сетне подаде оставка. Напусна поста си, след като близо месец оглавяваното от него министерство ежедневно се тресеше (а съм сигурен, че и още трусове ще има) от огромни и непростими скандали.

Ако някой твърди, че е очаквал Петков да подаде оставка днес, сега, толкова скоро, ще излъже. Естествено, причината министърът да го направи не бива да се търси в собственото му желание (такова надали някога е имало), а поради натиск – най-вече медиен. А и заради фактитете, които излязоха срещу него и които като лавина затрупаха набързо амбициите му да води МВР в добрата посока на също толкова добри реформи. Амбиции, които едва ли щеше и без това да реализира някога. Може би защото не ги е имал никога.

През последните седмици станаха ясни безумно много неща, които до този миг се разпространяваха само като градски легенди, като слухове. Оказа се обаче, че и в клюките, интригите и клеветите (тези думи днес Петков изрече нееднократно), има истина. Много истина.

Днес се сбогувахме с Петков като министър. Засега. Пред всички колеги той заяви, че прави всичко не заради слабост или под натиск. Призна, че е подвел държавността с определени действия и решения. Каза, че е предаден, но никога не е предавал кауза или човек. И благодари на служителите на МВР, с които е работил през последните 3 години.

Замина си, без да отговори на нито един журналистически въпрос. Защото всъщност вече няма какво да казва. Доастатъчно бе това, че напусна министерското кресло, което не заслужаваше.

Така или иначе обаче МВР е пред крах с или без Петков. Сега по-важен е въпросът не толкова какво ще бъде реализацията на бившия министър, дали ще остане депутат, ще му се осигури ли важен пост на друго място. А кой ще поеме поста му. И ще се окаже ли той истински негов наследник, който ще продължи порочната му дейност или ще прочисти генерално системата. Всичко е възможно. Особено в МВР, където има всичко, но не и сигурност и стабилност, за каквито настоява обществото.

SMS новини: Румен Петков подаде оставка!

Росен днес официално стартира новата си услуга SMS новини. Ето и първата му информация от мястото на събитието:

Podade q. FIN.

Получена на 13 април 2008, 15:08:34.

Повече инфо – по-късно!

МВР се вмирисва откъм главата

Имало едно време раздвоен герой, който се наричал Хамлет. Той помислил, помислил и казал: „Има нещо гнило в Дания!“. Малко след това осъзнал, че въпросът е „Да бъдеш или не?!?“. Няколко века по-късно се родил друг герой, майка му и баща му го кръстили Румен. Румен Петков. И точно като герой на Ян Флеминг обичал да си играе на „Стражари и апаши“ с лошите. Та накрая забравил от кои е точно. Тогава сънародниците на Хамлет, а и много други, започнали да си казват „Има нещо гнило в България!“. А за Румен Петков останало само да се пита „Да подадеш ли оставка или не!?!“. Естествено, нямал никакво намерение да подава оставка.

Иначе днес, на поредното раздаване на ключове за нови патрулни автомобили, беше май първия път, в който Румен Петков не си позволи да се изгаври с журналистите. Разбира се, тръгна да си ходи без да отговаря на въпроси, но и те понякога си вършат функциите. Та изведнъж се подава микрофон със синьо кубче и се чува: „Та, кога, г-н Петков, ще си подадете оставката? След като имате 3 големи грешки, не следва ли да напуснете поста?“. И следва 20-секундна пауза, която едва ли е попаднала в централните емисии. Отново песоглавска физиономия. И после оправдания като виновно дете пред майка си и молби да се изчака вотът на недоверие. Малко по-късно той, очаквано, не мина.

И така цяла България вижда вмирисаната глава на една отдавна прогнила институция. МВР е прогнило е чак до най-тънките костици – дори и най-ниските звена в полицията. И когато си получат заслуженото за наглостта, стават скандали. А когато Росен Цветков от БНТ най-накрая зададе неудобен въпрос, всички си мълчат.

Та, другарю Петков, „Оставка?“

Бас Грасмайер за филма на Геерт Вилдерс: Очаквахме доста по-страшен филм

Продължаваме серията интервюта по актуални международни теми с млади хора от съответните държави. След интервюто с Ени Дангелиа от Албания по повод взривовете край Тирана, ще ви запознаем с Бас Грасмайер, който ще даде неговото виждане за скандалния филм на холандския националист Геерт Вилдерс.

Интервюто е в суров вид. Съвсем скоро ще имате възможност да го прочетете и на български. Започваме:

Bas is a student of International Communication Management from Utrecht, The Netherlands. Studying Communication, Marketing and Media, Bas has done an work placement with the Bulgarian National Radio in the Fall and Winter of ’07-’08, carrying out several activities in journalism, marketing and public relations. At the moment, he is specializing in Internal Communication Processes, as well as International Affairs. Besides being a student, he has written for several blogs and is currently blogging at BasBasBas.com.

What were the first consequences of the Geert Wilders video „Fitna“ in Holland?

Well, the first consequences actually came before the film was released. For about three months, we’ve been waiting for this film, not knowing what would be in it. Given the statements Wilders had made in the past though, a lot of people were worried that it might be very offensive to Muslims and spark riots in some of the immigrant areas of our cities.

So the main consequence was a lot of fear and a big debate about Islam and it’s position in our society and western society – and how far the freedom of speech goes.

After the release it stayed pretty calm. I think it’s less bad than what was expected or feared for and the tension really seems to be gone now. Or in the background.

Was it changed because of that Armageddon-expectations? And in fact this couldn’t be the main version?

I doubt it. If those expectations had come true, Wilders could have said „Look! I was right.“

I don’t think it was in his interest to tone his film down. I would find it hard to believe he would done that, it’s not his style.

Do you feel kind of disappointed of the final result?

Partly. I was expecting a well produced film, though this is cut and pasting with fragments we have all seen numerous times, probably hundreds, in the case of the 9/11 footage even thousands of times. I am happy that he didn’t go as far as others said, because that could have caused national problems as well as international problems for the Netherlands (politically as well as economically). Some countries were threatening with boycotting Dutch products for instance.

Can you find Wilders right in any of his statements expressed in the movie?

Yes, with regards to Islamic extremism being a problem we need to be concerned with, like any form of extremism. No, with regards to the fact that he doesn’t limit his judgment to the small group of the 1 billion Muslims that is extreme, but is generalizing all Muslims.

Although he himself claims he doesn’t; he is talking about the Islam, not the Muslims. I think that’s just a childish point, because when speaking about a faith in this way, you automatically talk about its followers.

You’ve lived in Bulgaria for about an year. What makes WIlders differ from Volen Siderov?

Well, I lived there a half year, and I assume Volen Siderov is from the BNP or Ataka (?), but I didn’t get enough of an impression of him or them to say anything about that. Sorry.

I do think Bulgaria is in a very different position than Holland though. Since the Islam in Holland came through immigrants; in Bulgaria through occupation by Turkey. If I wasn’t misinformed, at least.

Can we expect that Geert Wilders will be treated like they did to Theo van Gogh?

Times have changed a bit and both are different. Since the politician Pim Fortuyn was assassinated, politicians have been getting a lot more security. Since Theo van Gogh, any politician that makes sensitive statements regarding Islam gets more security. Theo van Gogh didn’t have this, as far as I know.

Geert Wilders has a secret address and has to change from residence every so often (I don’t know and I think they keep it secret for his safety). But yes, he is under threat and I’m sure that there are some crazy people who would try to get him if they just saw the chance to do it.

 

It can be either Muslims who think he has insulted their faith/prophet, or people who don’t like his angry and right-wing tone (which can be extreme at times) and are concerned about the future of the Netherlands or just personally upset by him.

Kосово е… България

През последните няколко дни България е Косово и Косово е България. Днес на специално насрочена пресконференция България официално призна независимостта на новата балканска държава. Становището на управляващите е, че „Решението, което взе Министерският съвет, е съвсем закономерно и резултат на една последователна политика на Република България и на това правителство за гарантиране на максималната стабилност и сигурност на Западните Балкани и за развитие на интеграционните процеси в региона на Западните Балкани„.

И това, разбира се, е напълно вярно. Вярно е, че днес България официално продължи курса към засилване на американското влияние на Балканите и още повече засили рисковете от сепаратистки действия в региона. Вярно е и че българските правителства действат последователно – още с даването на коридор на НАТО за атаки срещу режима на Слободан Милошевич, държавата ни заявява позиция и сега продължава да я отстоява. Това обаче не трябва да става по начин, който може да накърни националните ни интереси.

Как това признаване на независимостта на най-новата държава на Балканския полуостров може да окаже негативно влияние върху България… След общата декларация на България, Унгария и Хърватия, която бе разпространена вчера, Сърбия отзова посланика си у нас. Това със сигурност ще затрудни отношенията ни със сръбската страна и ще нанесе немалко икономически щети на страната ни. Вярно, че сърбите винаги са ни порязвали, но намесата във вътрешните дела на една държава също не е особено положително явление. Още един минус на признаването е острата опасност на някого да му хрумне, че турското етническо население в България е прекалено многобройно и заслужава да се обособи като отделна автономна област, а след това и като независима държава.

Наивно? Е, сигурно на средностатистическия сърбин също допреди десетина години му се е струвал незначителен фактът, че в тази една територия сърбите говорят предимно албански, както у нас това правят много… българи. Именно заради това някак на място ми се стори изказването на Константин Димитров от ДСБ, че ДПС трябва да „излезе със специална декларация и да каже, че то и неговите членове и симпатизанти няма да използват прецедента от признаването на Косово за насърчаването на автономистки, сепаратистки тенденции в част от територията на България.“. Разбира се, тук едва ли от костовистите трябва да излиза каквото и да било противене на действията на правителството, защото помним кой беше на власт в началото на косовската криза.

И още едно изказване по въпроса, този път дразнещо. Прави го Христо Ковачки, говорейки за своите 100 млн. евро, които има под формата на инвестиции в Сърбия. По негови изчисления общата финансова стойност на загубите за нашата страна при влошаване на икономическите отношения със северозападната ни съседка биха възлизали на над половин милиард евро. Всъщност, биха били доста повече. Но на фона на останалите жертви, които България прави, за да играе по свирката на САЩ и Европейския съюз, това е нищо. Пък и едва ли тези 100 милиона ще се отразят чак толкова зле на Ковачки. Просто ще му се наложи да продаде по-рано имотите си в Сърбия и печалбата му да не е чак толкова голяма.

И въпреки моя песимизъм, да видим какво печелим от признаването. Трупаме уважение на международната политическа сцена, че успяхме по някакъв начин да се консолидираме с още 2 страни, които също са фактор в региона, и да заемем активна позиция. Жоро казва, че печелим нов съюзник, който досега не е излагал претенции към наши територии. Сколонен съм да се съглася донякъде, но ми се иска да вярвам, че няма да е „засега“. Защото ако и с източната част на БЮРМ се „случи“ нещо подобно на АОК и изведнъж Албания се окаже много близо до нашата граница (няма какво да се лъжем, Kosova е Албания), не би било особено приятно.

Казаното е казано, свършеното е свършено. България признава независимо Косово. Дано този ход не е прекалено прибързан. Ще видим… Косово е България!

Урок по толерантност

1 януари 2007 г., Ню Йорк. Дейвид Патерсън полага клетва като вицегубернатор на щата Ню Йорк пред погледа на съпругата си Мишел Пейдж Патерсън. Първият чернокож губернатор в историята на САЩ ще довърши мандата на подалия оставка Елиът Спицър, който изтича на 31 декември 2010 г. (Снимка: Джим Макнайт/АП Фото)

–––––––––––––––––––––––––––

Американците са доста напред с материала. откъм демократична гледна точка. най-малкото са стигнали до едно завидно ниво. Ниво, в което могат да си позволят да опитат да заличат голям скандал от високо политическо ниво със стратегическо даване на пост на сляп чернокож. Разбира се, биографията на новия губернатор на щата Ню Йорк Дейвид Патерсън никак не е за пренебрегване. Както и произходът му.

Губернатор Патерсън е част от американската аристократична традиция – поредно поколение политик. Някои неща е получавал наготово, други обаче си е извоювал с достойнство. Той е олицетворение на истинската американска мечта, дете на толерантността и истински пример, че недъзите не са оправдание.

Взрив в Албания или може би атентат в Гердец?

В събота мощна експлозия във военен склад близо до тирана разтърси албанската столица и хвърли в смут цялата страна. Очевидци твърдят, че звукът от взривовете се е чул чак отвъд границата с Македония.

Какви са реакциите в Албания, какво прави правителството и как ще се справят с проблема властите, ще разберете от 22-годишната Ениана Дангелиа, която работи в тиранска информационна агенция „Тир-Факс“. В интервю директно от Тирана тя разказва за ужаса, сполетял албанската столица и околностите.

Ениана, какво всъщност се случи вчера в Албанската столица Тирана?

В Гердец, община Вора, на около 12 километра от Тирана избухна експлозия във военен склад, в който работници са обезвреждали подготвени за бракуване муниции. 6000 вече са били обезвредени, американска компания, която е сключила договор с албанското Министерство на отбраната, е отговаряла за този процес.

Военни експерти твърдят, че барутът, който е съхраняван в склада, се е запалил и оттам са започнали експлозиите на останалите муниции. Избухнали са 2 големи експлозии около 11.43 сутринта местно време. От тогава до днес продължават да се чуват множество малки взривове. Цялото население на община Вора е в паника.

Станали са и няколко катастрофи по магистралата Тирана – Дуреш. Няколко автомобила са повредени от летящи шрапнели от експлозиите, но, за щастие, пострадали няма.

Официалните данни засега сочат 244 ранени и 8 загинали, но цифрите вероятно ще се променят.

Каква е реакцията на влстите? Поел ли е някой от управляващите вече отговорност за случилото се?

Премиерът Сали Бериша все още не държи никого отговорен. Според него Министърът на отбраната Фатмир Медиу е направил всичко по силите си. Държавата е сключила договор с частна компания и сега се случва този инцидент.

Бериша бе запитан дали някой трябва да подаде оставка, но той заяви, че такава засега няма да иска. Ще бъде направено пълно разследване на случая и чак тогава ще се говори за оставки.

Има ли вероятност експлозията да е следствие от атентат?

Експертите смятат, че най-вероятно става въпрос за човешка грешка или дефект при обезвреждането на някой от снарядите. Вторият вариант обаче е по-малко вероятен. Сали Бериша спомена, че може би е имало и дефект, защото повечето от мунициите са на повече от 50 години. Наоколо е имало много барут и свидетели твърдят, че именно от него са тръгнали взривовете. Други са видели как огънят идва извън склада. Никой обаче все още не е потвърдил версията за атентат. Най-вероятно разследването ще тръгне и в тази посока. Сега обаче от първостепенна важност е властите да се погрижат за пострадалите.

Дали тази експлозия ще се отрази по някакъв начин на очакваната през следващата седмица покана към страната ви да се присъедини към Северноатлантическият пакт НАТО?

Премиерът Сали Бериша вече веднъж спомена, че подобни инциденти са се случвали и в други в НАТО-вски държави и това едва ли ще ни попречи да се включим в алианса. Въпреки че според него подобни инциденти показват недостатъчна подготвеност и несигурност при съхранението на мунициите от страна на албанската армия.

Какъв е международният отзвук за инцидента?

Съседните държави вече изказаха своите съболезнования на нашето правителство. Някои от тях предложиха и помощ. Все още обаче не е ясно с какво око гледат на случилото се.

Най-вероятно това ще стане известно на срещата на НАТО следващата седмица?

Да. Развръзката там е съвсем неясна и не знам как ще се развият нещата.

Според теб правителството прави ли достатъчно за сигурността на хората в момента, успява ли да им вдъхне кураж и чувство за сигурност?

Мисля, че властите правят всичко по силите си. Имам предвид, правят всичко възможно да помогнат на пострадалите и техните близки.

Съмнявам се обаче, че в момента могат да измислят някаква стратегия за справяне със ситуацията. Твърде скоро е – експлозиите бяха едва вчера. Има прекалено много проблеми за решаване. В момента например се работи в териториите около взрива, където са разпръснати множество необезвредени снаряди. Това изисква много средства и време, а, както знаем, Албания не е особено богата държава.

А какво казва опозицията за действията на управляващите в кризата?

Лидерите на опозиционните партии посетиха ранените граждани в болниците, където са настанени. Водачът на социалистите Еди Рама и представители на Социалистическото движение за интеграция поискаха правителството да вземе всички нужни мерки, за да помогне на оцелелите и да бъдат възстановени техните домове възможно най-скоро. Както и да се обезопаси напълно района около военния склад

Опозицията обаче не е агресивно настроена в преценките си и всъщност опитва да действа разумно и спокойно.

Как според теб участието на американска компания в инцидента ще се отрази на отношенията Тирана – Вашингтон?

Не мога да отговоря в момента, защото не съм специалист. А и едва ли някой може да определи все още.

От Mercedes-а и анцуга към телевизионната слава

Едва ли вече има някой, който да не е наясно как в съвремието се извършва подмяната на историческите факти – чрез медиите. И въпреки че е вече 21 век и е много трудно информацията да бъде подменена, все още ставаме свидетели на опити да бъдат дискредитирани дадени лица и на тяхно място в пантеона на „строителите на съвременна България“ да бъдат поставени личности, които само допреди няколко години са се занимавали с престъпна дейност.

Поредният подобен пример видяхме в стартиралото по новата ефирна телевизия на Краси Гергов TV2 предаване „Истории с Патрашкова“. Тази неделя смятаната за доайен в родната лайфстайл-журналистика Кристина Патрашкова опита да легитимира и освети с положителен нюанс доказания и неколкократно съден Димитър Джамов, протеже на Братя Маргини и един от основните двигатели на гангстерската война между борци и каратисти в началото на Прехода. Тогава Джамов стана известен с факта, че първи нанесе удар в боя в клуб „Д’Ескрим“ на базата „Червено знаме“, когато СИК-аджиите пребиха набиращия по онова време скорост Слави Бинев. Днес е по-познат като активен персонаж в книгите за мутри и разследващите материали на крими-репортерите от средата на 90-те.

Джамов явно излиза от архивите – в момента е кмет на родното си село Семчиново, спечелил изборите след съмнително отказване на някои от противниците си, в „Истории с Патрашкова“ бе представен като типичен пример за човек, който цял живот е спортувал и след като му се е наложило да се откаже, трудно е превъзмогнал загубата. Борецът, срещу когото бе стреляно в центъра на София през 2002 година, се оказа един от най-големите доброжелатели на българския спорт, направил едва ли не повече от всички други родни спортни деятели.Ето как един 20-минутен портретен материал по набиращата скорост телевизия може да легитимира един „бивш“ престъпник като далновиден политик и щедър благодетел и ментор на бъдещите поколения. Не ми се иска да вярвам, че Краси Гергов е направил телевизия за мутри, но с цялата „чалга“, която струи от ефира на TV2, тази тезa става все по-вероятна.Всъщност вече позволихме подобни медии да превърнат Слави Бинев в един вид обществен лидер и евродепутат. Но на някои явления можем да бъдем само пасивни свидетели. Или може би не?Джамов с Евгени Минчев (Снимка: Minchev.com)

Дали ако Румен Петков беше шеф на БДЖ трагедията щеше да се случи?

Всеизвестната тайна, че от кризисен пиар има нужда, когато някой не си е свършил работата навреме. Сега и БДЖ, и Министерството на транспорта имат отчайваща нужда някой да измие срама от нелепата смърт на деветимата пътници от влака София-Кардам. Министър Петър Мутафчиев всеки ден повтаря, че е готов да подаде оставка. Държавата пък дава едва по 10 хиляди на семействата за загиналите.

В същото време МВР има постоянно положително присъствие в медиите, а Румен Петков се изживява като доайен на медийните изяви. Той обаче прави и друго – все някак успява да изкара някоя нова придобивка за полицията. Последното, с което могат да се похвалят родните „пазители на реда“ са нови червени партулни автомобили Opel Astra, внесени от Generous Auto. Да си представим сега, че Румен Петков беше министър на транспорта. Всеки влак щеше да се движи навреме, във всеки вагон щеше да има поне по 2 пожарогасителя, кондукторите щяха да респектират нередовните пътници. Вместо полицейска държава щяхме да сме жепейска държава.

Е, Румен Петков също нямаше да си подаде оставката след трагедията край Червен бряг. Просто си е нагъл. Мутафчиев обаче също е нагъл. Цяла седмица обяснява, че може да си подаде оставка. Достатъчно.

ПОДАЙТЕ СИ ОСТАВКАТА, МИНИСТЪР МУТАФЧИЕВ!

„Kosovo je srce Srbije“ или Alex on the hot spot

Денят е по-слънчев от предишните. Природата вече се събужда от зимната си летаргия и очаква пролетното оживление. И то не закъснява – влакът по линията Нови сад-Белград е препълнен, сръбското БДЖ – ŽELEZNICE SRBIJE – вероятно е пуснало безплатно влаковете за целия ден. А денят не е случаен – на 21 февруари 2008 Сърбия ще покаже пред света недоволството и несъгласието си с обявяването на независимост на Косово. Очакват се повече от 2 милиона сърби от цялата страна, които да направят протеста един от най-големите в сръбската история.На малката гара в Сремски Карловци, старинно селище близо до Нови сад, едва успяваме да се качим във влака. Сърбите обаче са толкова ентусиазирани, че стоят прави по коридорите и всъщност намирането на места за седене се оказва не чак толкова трудно. Следващите 2 часа до Белград обаче са изпълнени с викове и песни. „Kosovo je srce Srbije“ е ключовата фраза, която цял свят слуша през последните няколко дни. Слушаме я и аз и моите двама спътници. Пристигаме в столицата на северозападната ни съседка с около 40 минути закъснение. Струва ни се дори малко, имайки предвид начина, по който се клатеше voz-ът в по-бавните участъци, под натиска на скачащите протестиращи. Само след няколко минути имаме среща в центъра с Младен, който ще бъде наш гид през следващите 5 часа. 5 часа, които Сърбия никога няма да забрави.Виждаме се на площад „Теразия“, а около нас все повече и повече прииждат млади хора с плакати и знамена на Сърбия. На всяка втора витрина са залепени надписи, че магазинът не работи в подкрепа на националния протест, както и задължителното „Kosovo je Srbija!“. Четирима сме и трябва да бъдем внимателни в придвижването си; английският е просто забранен. Около нас се разиграват най-различни сюжети, всеки от които може да даде добър материал за чудесни фотографски шедьоври – сръбски знамена на фона на билбордове на McDonald’s, плакати с най-различни лозунги и надписи, горящи контейнери, полицейски кордони.Колкото повече се приближаваме до президентството и Скупщината, тълпата става все по-гъста. Решаваме да не се навираме в най-конфликтните точки, въпреки че в мен и Ивайло проговаря журналистическия нюх. Апаратите са вечно заредени – с изключена светкавица, за да няма проблеми с полицията. Изведнъж обаче преминаваме покрай счупена витрина. Единият снима последиците от погрома, а другият прави голямата грешка да снима начина, по който полицаите са наредили на стената и налагат с палки няколко младежи, явно решили да мародерстват. Следва вадене на белезници, бутане към полицейската камионетка и въпросът „Искаш ли да се повозиш, а? Какво снимаш!“ В крайна сметка снимката е изтрита и продължаваме по пътя си.Половин час по-късно сме хапнали в една кебапчийница, като на три пъти ни се е наложило да влезем вътре, заради преминаващи тълпи с разярени младежи. Младен ни разказва как само няколко дни по-рано хулигани нападат целуващи се момче и момиче в един от парковете с думите: „Не ви ли е срам? Те ни вземат Косово, а вие правите любов!“. Само си търсят причина да се сбият, обяснява домакинът ни. Повечето са футболни хулигани и са свикнали да правят подобни провокации.В интерес на истината, повечето от хората, които срещаме по улиците да скандират, да веят знамена и да пеят, са на не повече от 25 – ученици, студенти, членове на неправителствени организации и младежки движения, безработни. Някои от тях са във видимо нетрезво състояние, нерядко се усеща и миризмата на марихуана. Няколко часа по-късно обаче тя ще бъде заменена с летливия аромат на сълзотворен газ.Постепенно се доближаваме към центъра на събитията. Големият митинг пред народното събрание е свършил, но цялата тълпа се е запътила към друг символ на Белград – катедралата Св. Сава, където трябва да протече втората част на протеста. С напредване на времето демографските характеристики на протестиращите са се разширили – има и хора на средна възраст, които са свършили работа и могат да се присъединят към останалите. Улиците са затворени, но и покрити с боклуци. Управниците обаче са се погрижили почистването да започне веднага.Почти стигаме до катедралата. „Почти“ в случая се равнява на около километър. Толкова е дълга опашката от скандиращи сърби, които вече са на ръба на фанатичната омраза. Това личи по десетките запалени контейнери и постоянно гърмящите бомби. Напрежението нараства с всеки изминал миг, счупените витрини стават все повече, а воят на алармените сирени се примесва със сирените на полицейските автомобили, насочващи се към улицата, на която са разположени посолствата на някои от така наречените „Велики сили“.Решаваме да тръгнем по посока на ЖП гарата, като пътьом ще минем и покрай американското посолство. В един момент иззад редица горящи контейнери се появява кордон от полицаи, тръгнали да разпръснат тълпата. С палки, разбира се. Започват да хвърчат павета и камъни. И в този момент Ивайло изчезва. Инстинктът в него е надделял и той не издържа на предизвикателството да бъде в центъра на събитията. Държейки за ръка изплашено момиче, не мога да си го позволя. „Ivaylo is crazy, I will slap him when he comes back!“, ядосани извиква Младен и ни повежда през пелената от сълзотворен газ и димки. Още изпочупени витрини, още викове „Косово е сърцето на Сърбия!“. Някъде се чува гръм. В това време покрай „Amerikanska ambasada“ жегата е повече от силна. На сутринта полицаите ще намерят обгорен труп, а щетите ще бъдат сериозни.В други няколко точки на Белград горят ресторанти на McDonald’s и албански магазини. Тази вечер сръбската столица е едно от най-ксенофобски настроените места на земята. Минути след като сме стигнали до ЖП гарата се появява и Ивайло. Има какво да разказва. И снимки, много снимки. Споменът обаче остава най-важен. И това да знаеш, че си станал част от историята. Или поне си бил в най-горещата точка, когато тя се пише.