Висшето образование – 120 години по-късно

25 11 2008

picture-1Разглеждам тази снимка на Антон Попов от днешния брой на Градски вестник и си мисля колко добре отразява тя висшето образование у нас днес. 120 години след отварянето на първия висш педагогически курс у нас (за непросветените: в сградата, в която днес се помещава така мразеният от всички извън него журналистически факултет на СУ) картинката е много интересна: Ректорът води парада, а зад него вървят банкер №1 у нас – Левон Хампарцумян, издател №1 (и според постоянно засилващ се от една година слух вероятен бъдещ премиер) Иво Прокопиев, министърът на културата Стефан Данаилов и… други представители на родната академична общност.

Тук изводът би трябвало да е един – висшето образование у нас отива към конкурентност и новият ректор е достатъчно предприемчив, за да работи заедно с бизнеса за по-доброто на своите студенти.

Какво обаче не се вижда на тази снимка (Станишев е извинен – вече е бил финансовата инжекция, така че няма нужда да се появява): очите на Ламбо, който вероятно продължава да се чуди как не е успял да вземе цялата ботаническа градина в Балчик. Няма го и Даниел Вълчев, който би трябвало да присъства вместо културния министър, но напоследък отказва да се появява покрай СУ (завършва се Бюджет 2009 все пак, трябва да се изчислява колко пари ще бъдат отрязани и тази година за най-стария университет у нас). Липсва и президентът Първанов, но знаем, че той долюбва повече един друг университет, чийто ректор е негов съветник и заема сериозни позиции и във властта.

В четвъртък е стартът на първата на Балканите университетска телевизия – Алма матер ТВ. Още една вълна, която всеки се опитва да яхне. Надявам се обаче това да бъде един истински успешен проект, от който българското висше образование се нуждае.

Честит юбилей, Софийски университет!

Реклами




Синя битка

15 11 2008

Само месец остава до така чаканите от синия електорат избори за нов шеф на СДС. След като в началото на седмицата стана ясно, че настоящият председател на партията Пламен Юруков няма да се кандидатира за втори мандат, пътят на седемте претенденти за лидерския пост е малко по-чист.

Компроматната война срещу Юруков, която той дава като един от мотивите за своя отказ, най-вероятно ще се разрази с пълна сила в оставащите дни до избора на 14 декември. Още повече нажежават обстановката лобитата, които евентуално биха защитавали при евентуалното си избиране някои от кандидатите. Въпреки всичко, най-убедително ми звучат имената на Марио Тагарински, Александър Йорданов и Мартин Димитров. Просто защото са познати имена и с утвърдени позиции в партията.

Някак ми се иска да повярвам, че новият шеф на сините ще се казва Мартин Димитров. Не защото е един от най-активните депутати в парламента, не защото е може би най-малко опетненият от съмнителни сделки от всички кандидати, а защото в последните месеци показва, че идеите му са истински десни и съвременни и защото оставя ясна диря в една много важна част от обществото – зараждащото се в интернет гражданско общество.

Следя доста отблизо работата на Мартин вече близо 2 години и искрено се радвам на последователността в дейността му като депутат и в ЕП, и в Народното събрание. С ръка на сърцето заявявам, че той е най-открития политик, който България е имала в последните 10 години – единствен от всички депутати, които имат „блогове“ отделя много от личното си време за своите партньори в интернет (и потенциални избиратели, разбира се, не бива да се залъгваме). И именно с това Мартин печели симпатизанти, за разлика от всички останали, които оставят секретарките си да пишат в личното им пространсто в интернет. И то печели неслучайни симпатизанти.

Абсолютно гарантирано е, че през следващия 1 месец ще научим много за всички 7 кандидати. Много повече, отколкото досега сме знаели – различните близки до СДС медии ще подкрепят различен кандидат, а информацията, която ще разпространяват може да изненада всички. Истината обаче е, че изборите за НС’2009 вече започнаха и сега е времето, в което ще разберем дали сините са готови да се върнат във властта с подходящия партньор.





И замириса… на (предизборно) море!

9 11 2008

Дамм… усеща се приближаването на изборите, дето ги чакаме толкова отдавна. И те ще минат и ще заминат. Но като се замисля, май не са важни – едва ли ще бъдат и запомнящо се интересни. Екшънът се вихри сега, преди вота, защото играчите на предизборното поле стават все по-ожесточени, агресивни, смели, провокативни и даже вулгарни. Тъкмо сега е моментът да изострим слуха си и зрението си, за да не изпуснем шоуто.

sergo-boiko-31011

Ето че и днес Станишев и Борисов се сблъскаха словесно. Физически надали скоро ще ги видим в схватка, макар че определено ще е прелюбопитна тази ситуация.

Вярно, наслушахме се на какви ли не подхвърлени думи и изявления помежду им, но този път казаното и от двамата заслужава особено внимание. Нападението тръгна от смелия ни премиер, който се провикна: „Не се страхуваме от ГЕРБ и от Бойко Борисов и няма да допуснем страната ни да бъде управлявана от партия, която ще мутризира целия обществен живот. Всички балони стихват. Митовете си отиват”.

Борисов явно се жегна премного при чуването на термина „мутризация“ и откровено насочи стрелата си към сексуалната ориентация на премиера и свитата му: „Аз бих му отвърнал в същия стил, че бих направил всичко възможно хората с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява на психиката на народа и на взимането на важни решения. Радостното е, че вече нищо не зависи от премиера Станишев.“ (думи на Бойко Борисов).

Евала и на двамата. Ако продължават в същия дух, изобщо няма да скучаем до деня на вота – сигурно още важни неща ще има да научаваме за двамата кандидат-премиери. Само че айде поне веднъж застанете очи в очи като мъже и директно си кажете какво мислите един за друг. Не използвайте постоянно медиите за пощенски кутии на вашите „дълбокомислени“ послания…





Честит първи чернокож президент на света. Първанов: Честит първи сняг

6 11 2008

barack-change-can-happen

Барак Обама вече е най-важният цветнокож на планетата. Колкото и да очаквах, че американците няма да позволят да ги управлява негър, който иска да промени политиката на директно мачкане в политика по-скоро на твърдо убеждаване, изненада нямаше. Процентите за победата вероятно ще се променят няколко пъти, но новият държавен глава на щатите е ясен.

Като се има превид факта, че кампанията на Обама беше в пъти по-силна – знаменитости от света на киното и музиката апелираха директно американците да гласуват за Барак (американският президент дори „участва“, макар и задочно, в новата песен на Usher, въпреки че във видеото частта от речта му не е включена), ползваше максимално възможностите на интернет, а посланията му бяха далеч по-разпознаваеми от тези на МакКейн.

За съжаление, когато във втората част на публикацията оставим малко победата на Барак Обама настрани, трябва да се върнем в българската реалност. И да си поговорим колко смешно постъпи надутата (и откъм поведение, и откъм щат) президентска админицстрация. Никой не си беше направил труда да напише две персонализирани писма за Обама и МакКейн. Дори можеха да си позволят да направят писмото за Обама малко по-добро, предвид голямата вероятност да спечели. За сметка на това, Обама е получил от българския си колега писъмце, пълно с общи приказки за това колко е важна мисията му за запазването на мира, как има да върши много съдбоносни задачи и бла-бла.

Няма какво да се учудваме. Това е нещо съвсем нормално за българските политици – да говорят много неща, без да казват нищо. Време е, драги народни избраници, да се научите, че голословността е порок и със сигурност интелигентно изглеждащите заучени фрази, които повтаряте вече 65 години, да бъдат премахнати. Защото с подобно държание от ваша страна, само ще гледаме по телевизията как американците се греят от сумивките на новия си истински президент, докато тук ние ще мръзнем от снега на празните обещания след всеки проведени избори. Дори и да са в разгара на лятото.

Снимка: barackobama.com





Медиите пак подкараха игрите с sms-и

4 11 2008

Отдавна реклами за изпращането на sms-и, за да провериш дали гаджето ти не ти изневерява случайно и дали е партньорът на живота ти въобще, ни заливат от телевизиите, а почти постоянно в долната част на екрана виждаме как Митко обича 63% Надя. Горката – можеше да е поне на 70%.

След като вече няколко години мобилните оператори и частни фирми ползваха ефирите на младежките музикални телевизии, за да рекламират всякакви игри за „познаване и разгадаване“ на всякакви неща, медиите започнаха да си вършат работата и да душат около тях.

Още през януари Комисията по хазарта (ДКХ) се закани да налага глоби, а днес Новинар напада директно кампанията на Globul за спечелване на Mercedes-и. От редакцията на про-Бойко вестника твърдят, че преди да напишат editorial-материала, са изхарчили над 1500 лева в играта. Въпреки че именно те пуснаха преди 2 седмици безпробемно пиар материал за тази игра. Явно има по-силен рекламодател в цялата история.

Остава да видим дали някой друг от кучетата-пазачи ще „залае“ срещу подобен род игри. Може и да има някакви наказания от ДКХ. Сега обаче, като накажат операторите, Надя едва ли ще е по-щастлива и едва ли Митко ще я заобича повече, но има по-голям шанс тя да спре да вярва на подобни глупости.