Стачка с предизвестено фиаско

24 09 2007

За пореден път учителите стачкуват – този път с абсолютната убеденост, че ще издържат до края. До пълно постигане на исканията им. Нещо, което, почти сигурно е, няма как да се случи…

Всичко започна преди 20-на дни. Заканата бързо се превърна в реалност. Учителите се вдигнаха на бунт, за да пожелаят 100% увеличение на заплатите си (безумно ниски, дори и по мнението на самия министър Вълчев). И още: заделяне на 5 % от БВП за образование. А някой вярва ли, че това са изпълними искания, и то в кратки срокове? Е, учителите решиха и избраха да повярват.

Последва сбъдването на предварително разчертан план. Първо, предупредителна стачка в първия учебен ден. Факт е обаче, че повечето от протестиращите тогава бяха скрити. Заради страха си от Вълчев (самият той пък се закани да наказва провинилите се…). След това молебен за спасение на родното образование, на който странични наблюдатели правилно коментираха, че мястото на даскалите не е в църквата, а на масата на преговорите с МОН. Имаше и Ден на мълчанието (а колко се мълча, това е друг въпрос), автошествие… И накрая опит за помиряване, който, вижда се, беше неуспешен, защото днес започна ефективната стачка на преподавателите.

Резултатът от цялата тази шумотевица е следният: учителите се превърнаха в медийни герои преждевременно (вече се познават добре с журналистите и редовно дават интервюта с нескрито удоволствие). Учениците останаха вън от училищата и излязоха в нова ваканция с неясна продължителност. Родителите са в отпуска, за да си гледат децата или пък измислят безумни начини, за да се грижат за малките. И още: отникъде не се вижда решение на казуса.

Освен да се хапят за точната цифра на протестиращите, синдикати и МОН нищо друго не правят. И не могат да правят.

Хората от властта не крият желанието си да налеят пари в джобовете на учителите. Но казват, че не му е времето сега. И че няма как да стане. Така пак учителите остават на опашката, където винаги са били!

А протестите не спират. И ще има май до края на света – то не бяха таксиджии,  то не бяха пенсионери, металурзи… А  утре – работещите в социални домове. Хубаво, вижда се, че има родило се и израсващо гражданско общество. Но и само с протести не се стига далече.

Очаквам неприятен финал за учителската стачка. Колкото и да са нахъсани за победа, преподавателите ще се наложи да се предадат. Може би ще се измисли някакво компромисно решение. Но до пълно изпълнение на исканията няма да се стигне. Защото всички искат високи заплати… Защото всички искаме някой да ни подаде ръка и да помогне. Но май няма кой да го направи…

Реклами




Кога ще си приберем имигрантите?

21 09 2007

507px-coat_of_arms_of_poland-official.pngТази седмица полският президент Лех Качински обяви, че се подготвя пакет от реформи, с които правителството да успее да накара повече от милион имигранти да се върнат обратно в родината си, която са напуснали след приемането на Полша в ЕС през 2004. Пакетът от мерки включва подобрения на законите в сферата на образованието, развитието на пазара на труда и увеличаването на информираността на населението. (При „Сега“.)

Ирландия и Шотландия например са сред страните, които се оплакват най-често от полските емигранти, въпреки че бяха сред първите, които приветстваха и дори насърчаваха пристигането на работници от Полша. Повечето от емигрантите въобще не намират бъдеще, ако останат в Полша (Материал на ВВС). Сега обаче, малко преди парламентарните избори, полското правителство е решило с няколко лесни стъпки да примами обратно имигрантите, чиято средна възраст е 26 години: ще бъдат създадени по-добри условия за започване на бизнес, ще бъдат провеждани и трудови борси в някои държави, на които полски пратеници ще показват на мигрантите отворилите се нови възможности за работа в родината им. Предвижда се и увеличаване на броя на училищата по света, в които се изучава полски език. (За всички мерки на полското правителство – от Шпигел Онлайн.)

Това би трябвало да бъде зелена лампичка за българското правителство, че е време да спре с опитите да измества обществения дебат към по-маловажни теми, а да въведе мерки, които да накарат младите да останат. Със сигурност пренебрегването на образованието не е един от начините за спиране на изтичането на мозъци. И докато някои избират да останат и да се борят, други просто осъзнават, че каузата е отдавна изгубена и напускат страната, търсейки по-благоприятни условия за реализиране на потенциала си.

Дори една малка стъпка би помогнала – да се създаде възможност за работа по време на летния сезон. Защото всяка година десетки хиляди студенти заминават на бригада чужбина. Голям процент от тях се двоумят дали изобщо да се върнат. Някои остават наистина разочаровани от живота си в чужбина. Много от тях обаче наистина не се връщат.





Искам да стана кмет – виж ме на страницата ми в интернет

19 09 2007

Наближават избори и партиите се захващат с всички възможни ходове за набиране на избиратели. През последните няколко години обаче най-модерно е интернет агитирането, най-вече чрез лични страници или блогове на кандидатите.

И тези избори не правят изключение от правилото. Прави впечатление обаче, че все още практиката не е съвсем развита и повечето кампании се провеждат най-вече в страниците на партиите (както например стоят нещата при Новото време). Десните кандидати традиционно са активни в онлайн пространството (въпреки че добрата кампания на СДС за евроизборите не доведе до нито един депутат за ЕП), тъй като изявяващите се в мрежата са предимно десномислещи. Забелязват се и страници на кандидати и от по-малките градове, което е стъпка напред.

 

Някак нормално започваме от София.

Първият от „основните“ кандидати, които заложиха на директната комуникация с избирателите онлайн, беше Мартин Заимов. Той, както често прави напоследък, си противоречи в заявките за същността на личната страница – казва, че „това е личен блог, не кампаниен блог”, но пък си го е кръстил гордо „Моят блог за изборите”.

Кандидатът на НДСВ Антония Първанова има личен сайт на три езика. Създаден е в началото на годината, явно за да подготви почвата за евроизборите. От тогава обаче не е обновяван. Както знаете, Първанова бе евронаблюдател, а от първи януари и евродепутат, но на изборите не успя да спечели нужния брой гласове и се прибра у нас. Явно след това не изпитва нужда да се отчита пред избирателите си.

Архонт Слави Бинев, който се включва в поредната битка за София от името на партия Атака, „атакува“ виртуалното пространство с удари от таекуондото и може би именно затова личният му сайт е тежък, зарежда трудно и най-лошото – не се обновява.

 

Най-активно присъствие разбира се има настоящият кмет на столицата Бойко Борисов. Той обаче е поел върху негативната вълна с поредица от антиблогове. Къде на шега, къде по-сериозно, доста хора са се заели да хващат всяка грешна стъпка на Генерала. Първият пример, който ще ви покажа е озаглавен с тривиалното Бойко Борисов. Вторият се „списва“ от младеж на име Мариян Йорданов, след създаването на ГЕРБ спира да бъде обновяван. Просто защото антиблогът е посветен на „несъздадената партия на Бойко Борисов“.

(Без да е в полза на някой от кандидатите, блогът на Сашо предвещава люта битка между Тити Папазов и Бойко Борисов, отразявайки подвизите на Папазов от президентските избори миналата година.)

 

 

 

Какво става извън столицата…

 

 

В Бургас се оказват най онлайн-активни. Много добре сглобен сайт има мераклията за кметското кресло Димитър Николов. Кандидатът на ГЕРБ в морския град е подкрепян и от регионалната структура на ДСБ. Предизборният му щаб се състои (официално) от 15 души. Бургаският кандидат на Атака – скандалният бизнесмен Ваклин Стойновски, също има своя страница. Странно обаче, тя не се поддържа, въпреки че е с много добър дизайн и добра функционалност. Ползва се предимно за разпространение на бизнесидеите на Стойновски и протежетата му.

 

И кметът на Варна Кирил Йорданов подобно на Бойко Борисов си има анти-страница, която обаче не е насочена конкретно за изборите, а е плод на стари негови решения по време на последния му мандат.

 

Приятна изненада е и блогът на Станимир Карапетков, кандидат на НДСВ в Сливен. В него се събират предимно изказванията на кандидата пред медиите, но представлява добра инициатива на фона на пасивността на съперниците си.

 

 

Картинката, както сами се сещате, не е съвсем пълна, но официалната кампания все още не е започнала. След началото и, сигурен съм, доста от мераклиите за кметски постове ще атакуват интернет, за да пропагандират своите програми и възгледи, търсейки преднина пред съперниците си.

 

 

 





„Атака“ пак се издъни

12 09 2007

desislav.png

 

Още от раждането си (което всъщност не е токова далеч във времето, ако се замислим – около изборите за парламент 2005 година), „Атака“ е все в центъра на публичното пространство заради огромни и прелюбопитни скандали. То не беше депутат-педофил (Владо Кузов), то не беше депутат в Европейския парламент, който сееше дискриминация на етнически принцип (Димитър Стоянов), или пък нахлуване в редакция на един от най-големите български вестници – „24 часа“… И това не е всичко. Защото изгря още една звезда в „свитата“ на Волен Сидеров.

 

Името на въпросния изявил се и приковал силно вниманието към себе си е Димитър Чуколов. Е, господинът не просто е народен представител, той е евродепутат! Представлява ни пред света! Затова може да си позволи да пиянства, а след това да псува свободно служители на реда. Да се заканва, че като стане министър, ще им „е*е п*тката майна…“. Според снетите писмени обяснения от служители на спешна помощ и персонала на заведението „Канела“, около което се разиграва цялата ситуация, Чуколов се обръщал към полицаите от Първо РПУ с думите: „Като стана министър, ще разхвърля всички служители на полицията и спешна медицинска помощ… Куки … Сега ще се обадя на Първанов, ще видите какво ще стане… Дай ми личната карта, ще ти …, ченге …“.

 

И още – отказал е да даде личната си карта и е удрял полицейската кола. Смело, нали?

 

Преди да пристигнат полицаите, се оказа, че е имало спречкване в „Канела“ с негово дейно участие. „Невинният“ Чуколов твърди, че човек от турски произход го ударил с юмрук в лицето. А колко лесно е да допуснеш, че е станало тъкмо обратното. Пък и разследване показа, че другите двама участници в инцидента са българи и са от Русе. От снетите писмени обяснения на Ц.И. и Х.А. става ясно, че те не са провеждали разговори на турски език, не са споменавали имена на лица или политически партии и с нищо не са предизвикали агресивното поведение на евродепутата. Според техните показания скандалът е предизвикан от него.

 

Странното е, че тъкмо Десислав е потърсил помощ от униформените. А накрая сам се обърна срещу тях. Както се казва, сам си надроби попарата…

 

Сега министър Румен Петков ще награждава полицаите, „пообщували“ в конкретната нощ с Чуколов по стечение на обстоятелствата. А Десислав отвръща на удара със спасителни коментари от типа: „На 11-и септември Румен Петков реши да прави атентат срещу мен. Атака е най-голямата опозиционна партия и Румен Петков е решил да я атакува чрез мен“.

 

Не знам до колко е най-голямата опозиционна партия, но че е най-бързо излагащата се на политическата сцена, така е. Сигурен съм, че този „филм“ ще има продължение…

 

Визитка на Десислав Чуколов





6 години по-късно

11 09 2007

wtc_005.jpgДнес е 11 септември. Изминаха шест години от деня, в който светът разбра, че в все пак няма недосегаеми държави-суперсили. Когато кулите-близнаци на Световния търговски център се сринаха, хората видяха как се срива един мит за непобедимия титан САЩ.

След като Америка получи удар право в сърцето на „империята“, големите намериха своя нов съперник в лицето на ислямския фундаментализъм. Последваха директни военни действия срещу „диктаторски режими“ и срещу такива, които „подкрепят световния тероризъм“. Така целия свят в продължение на няколко години тръпне от всяка прищявка на Дж. У. Буш за интервенция в Близкия и Среден изток, която може да доведе до джихад и дори до нова световна война. Разбира се, само ако срещне неодобрението на другия лагер – Русия (също управлявана от властен президент, чиято желязна ръка се разпростира все повече), тъй като би била намеса в територии от изключително стратегическо значение.

Нито войната в Афганистан обаче, нито последвалата в Ирак дадоха нужното успокоение. Новите режими в тези две държави не могат да се похвалят с кой знае какъв напредък в политическо и икономическо отношение, а това, че ислямистите ще престанат с атентатите, се оказа просто химера. Напротив, напоследък „голямото зло“ Ал Кайда отново поднови натиска си – след като организацията пое отговорност за двата атентата в Алжир в края на миналата седмица (Инфо). Шейх Усама бин Ладен също се подвизава напоследък активно в медиите, колкото и неприятно да е това на Буш и компания. Ето и първото му видео от три години насам:
Днес лидерът на Ал Кайда пак се „отчете“ в традиционното изказване на групировката по повод годишнината от 11 септември. Както отбелязва англоезичният клон на телевизия Ал Джазира, Бин Ладен вече е „понатежал, състарен и с потъмнена брада“. Той обаче спокойно говори за нов „керван на мъчениците“, спомня си и за убитото миналата година иракско протеже Абу Мусаб ал-Заркауи, който, заедно с много други свои събратя, е „изпълнил обещанията си към Бога“. И разбира се, обещава на света още много атентати, кръв и невинни жертви.

Ето тук сме шест години по-късно. Все още не можем да разберем кои са по-големите терористи – тези, които убиват заради вярата си, или онези, които убиват от икономически причини, но под друг предлог. Заплахите са си все така реални, а страхът продължава да расте. Докато накрая всички изтръпнат до едно ниво на пълно безразличие.





Как се пада от върха…

8 09 2007

maksim.jpg

Всеки ден статистиката е безмилостна: на пътищата в България умират не по-малко от 10 души при катастрофи, причинени по ред причини. Най-честата – употреба на алкохол. Забелязва се как инцидентите бързо биват забравяни от обществото, единствено семействата на загиналите не могат да си позволят бърза амнезия. Друг вид катастрофи обаче се помнят цял живот. От всички. Тогава, когато популярен човек, звезда на нацията, погуби някого на пътя.

Точно така стана с Максим Стависки – световният ни шампион по фигурно пързаляне. Месец, след като причини смъртта на един млад мъж (23-годишният Петър Петров от Сливен) и близостта до същата участ на девойка (все още Михаела Горсова е в кома и в критично състояние), Стависки е поставен между съжалението и охулването. Но не и до оправдаването на случката, в която сам вкара себе си. Звездният му блясък бързо бе заличен и свален.

И какво се случва сега? Само преди броени дни, оказа се, Окръжната прокуратура в Бургас е повдигнала обвинение на Стависки. То е за катастрофа и причинена смърт в пияно състояние. Според Наказателния кодекс наказанието може да варира от три до десет години затвор. НО! Все пак дори е възможно тези „от 3 до 10 години затвор“ да бъдат спестени на Максим.

Защото човекът бил с чисто съдебно минало, защото се бил включил в оказването на първа помощ след сблъсъка по шосето край река Ропотамо.

И какво от това? Факт са тези неща. Но още – факт е, че е убил човек само защото не е успял да разбере смисъла на кампанията „Ако си пил – слез, искам да стигна жив“, на която сам беше лице. Факт е, че Стависки е шофирал с 1.1 промила алкохол в кръвта, а според очевидци пробата с дрегер на мястото на инцидента е отчела над 2 промила!… Факт е и че преди да стане катастрофата, пиийналият световен шампион е бил спрян от патрулиращи полицаи и накаран да намали скоростта…

Самият Стависки мълчи след случилото се. Единственият му коментар беше пред БТА и в него прозвуча искането процесът да бъде справедлив. Сякаш спортистът допуска, че този процес може и да не бъде особено правилно осъществен…

Ще чакаме делото и развръзката. Както обаче сме свикнали с традицията, наложена в правораздаването ни, това няма да се случи съвсем скоро. Според бургаския адвокат на Максим Росен Кожухаров най-вероятно делото ще се забави 2-3 месеца или ще се се гледа следващата година. Забавянето ще е, защото случаят е все още във фаза на досъдебното производство, възможно е след приключването му да бъдат правени допълнителни технически или други експертизи. Едва след това то ще бъде предадено в прокуратурата, а самата прокуратура пък има срок 1 месец, докато изготви обвинението… Просто прекрасно!

Едно е сигурно – вече няма да имаме повод да се радваме на златните успехи на Албена и Максим на леда. И никога те вече няма да са това, което бяха. Не само Максим пострада, Албена – също, макар вината й да е нулева. И още – настъпи краят и на още една радост – Петър никога няма да се ожени за своята приятелка Веселина…





(Не)Сериозен кандидат ли е Тити?

3 09 2007

titi.jpg

Мнозина бяха изненадани, когато Александър Праматарски представи Константин Папазов – Тити като кандидат на Демократическата партия за София за кметските избори на 28 октомври (При ДарикНюз). Така Тити се превърна в първия обявен съперник на Бойко Борисов за столичното кметско кресло и получи повече време за организиране на кампанията. Тази преднина му бе нужна, заради най-големия недостатък на неговата кандидатура – пълната неопитност на вече бившия треньор на националния отбор по баскетбол в политиката.

Опитът на Демократическата партия да излезе от политическите низини, издигайки кандидатурата на неопитен в политиката, но известен в обществеността кандидат най-вероятно ще се окаже провал. Бойко Борисов също нямаше опит в управлението при спечелването на изборите през 2005 г., но и няма да запомним мандата му с кой знае какви гениални кметски решения. Освен, разбира се, с честото показване по медиите и честите опити за сплашване на опонентите в политическото пространство. В интервютата си досега обаче треньорът не е особено убедителен и залага предимно на нападки срещу Генерала.

Днес кандидатът на БСП Бриго Аспарухов заяви пред БНТ, че няма да пита Кмета за свършеното през мандата му, което пък е коренно с поетия от Папазов маршрут – по 10 въпроса към Борисов всяка седмица до изборите. Факт е обаче, че Генералът така и не взема Тити насериозно и досега отбягва въпросите на баскетспеца. Така единственият човек, срещу който Папазов ще приложи „лична защита“, проявява пренебрежение. И вероятно с право – Тити беше сериозен кандидат, докато беше единственият му противник.

А след като СДС и ДСБ най-накрая обявиха общата си кандидатура – банкерът Мартин Заимов, задачата на Папазов става наистина непосилна. Той вече заяви, че би се оттеглил при обединение на дясното, но едва ли ще го направи. След като вече има кой да събере гласовете на десните в столицата, баскетболният експерт вече изглежда просто екзотика в предизборната надпревара. Да не говорим, че НДСВ все още не са обявили дали ще излязат със собствен кандидат или ще подкрепят някой от настоящите претенденти.

Папазов вече загуби една предварителна битка и тя май наистина показа колко е отдалечен от сърцата на десните „фенове“ в столицата. Иван Бедров пусна в своя блог неотдавна анкета за кметските избори в София. Резултатите сочеха убедителна победа за евентуален кандидат на ДСБ. Днес обаче, след обявяването на съвместната кандидатура на ДСБ и СДС, журналистът пусна нов вариант, който изглежда ще бъде окончателен. Въпросът е обаче колко ще бъдат представителни резултатите, като се има предвид, че блогът се чете предимно от дясномислещи (каквито са и повечето изявяващи се в блогосферата). Досега Тити имаше 5%, да видим сега колко ще са.

И ако ви се струва, че още не съм дал отговор на въпроса си в заглавието, то е, защото той е реторичен. Константин Папазов е най-гениалният български баскетболен треньор, колкото и Бойко Борисов да не иска да признае това. Шансовете му за кметския пост обаче клонят към нулата.