Едни по-специални избори

29 10 2007

Тази вечер Големият тандем проследи изборите от едно специално място – студио 5 на БНТ. Там, където цяла България научи първа резултатите от местния вот. Честито на „новия“ кмет Борисов (засега печели на първи тур, но може да се стигне и до изненади). Как обаче се отразяват избори, на „Сан Стефано“ 29 знаят най-добре. Това се уверихме и ние.

 

28 октомври 2007 – денят на местните избори. Часът наближава 5.30. Остава половин час до започването на живото предаване на Канал 1, посветено на изборите за местна власт. Водещият Бойко Василев влиза в 5 Студио на БНТ, намества вратовръзката и търпеливо изчаква да му поставят микрофона, докато уточняват последните подробности с редакторите и режисьора на предаването. Ето че идва и моментът, в който всички вкъщи сядат пред екрана – повечето ще комбинират предаванията по трите национални телевизии, но хората вярват в БНТ, защото е с доказан професионализъм в подобни прояви.

 

След първите коментари на предварителните пол-ове на двете социологически агенции, които ползва БНТ – Сова-Харис и Алфа Рисърч, започват да хвърчат листи – смяна на данните, прехвърляне на сценария. Това ще се повтори още много пъти тази вечер – и резултатите в много моменти ще са достатъчно изненадващи, и сценарият ще бъде многократно прекрояван. Точно в този момент в студиото са представители на най-големите партии. Цветан Цветанов от ГЕРБ изслушва с ледена физиономия новината, че лидерът на партията му печели още на първи тур. След края на панела обаче е доволен и казва лаконично: „Гледай, 21 човека са ми звънели, докато съм в ефир.“

 

След паузата отново всичко сякаш е по вода – сменят се включване след включване от различните студиа на БНТ в страната. Материалите са разчупени, почти компенсират сковаността на репортерите. Най-култов се оказва кючекът след победата на д-р Хасан Азис в Кърджали. Разбира се, и обещанието на Румен Овчаров, че ръководството на БСП ще поеме политическата отговорност за ниския резултат, също трябва да се вземе предвид. По простата причина, че само час по-късно премиерът Станишев заяви, че червените всъщност са спечелили изборите.

Така един призрак остана да броди в коридорите на БНТ – призракът на въпроса „Някой въобще загуби ли в тези избори?“. На който бе отговорено в пресконференцията на Демократическата партия – Тити Папазов бе единственият, който заяви, че е изгубил надпреварата.

Дълга нощ. Емоции. Победители. Следва още седмица, в която някои ще правят сметки и ще мислят. А другите, другите да му мислят! 

Реклами




Аз съм ченге – гласувай за мен

26 10 2007

Вчера Комисията по досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) вчера изнесе списък на 428 кандидат-кметове, които в неделя ще се явят на изборите в борба за кметски столове из цяла България. Този документ от 231 страници тепърва ще бъде повод за обширни дебати дали тези хора имат право да участват в местната власт или трябва да са горди, че са работили в полза на родината.
В днешните медии единствено „Дума“ си позволява да публикува всички имена, докато повечето се задоволяват само с извадки или просто графики с броя на сътрудниците по партии. Още в сряда обаче в-к „Експрес“ публикува имената на над 400 бивши сътрудници и агенти на ДС, което стана причина Софийска районна прокуратура да нареди на ГДБОП да разследва медията за нарушение на Закона за досиетата, който забранява да бъдат огласявани каквито и да е данни за ДС, преди да се произнесе КРДОПБГДСРСБНА. Образуваното дело е срещу неизвестен извършител по чл. 273 от Наказателния кодекс.
След оповестения вчера списък няколко партии призоваха своите кандидати, попчднали в сипсъка на Комисията по досиетата, да се откажат от изборите. Най-твърд в това отношение беше председателят на СДС Пламен Юруков, който в интервю на Ирина Недева за предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ на БНР, че сините ще оттеглят политическото си доверие от кандидатите с агентурно минало.От НДСВ пък са категорични, че не гарантират „подкрепа за кандидат-кметове с досиета“ и ги призовават да оотеглят кандидатурите си.
Интересно е и изказването на писателя Георги Господинов, който е колумнст в „Дневник“. Той принципно има специално отношение към всичко, свързано с периода преди 10 ноември 1989 г. Неговото мнение е тук.

Какво обаче се оказва в крайна сметка? И агенти, и хора с чисто минало – всички си делят властта. И ще продължават да си я делят. Защото за някои това, че са били част от тайните служби, е гордост. За други да гласуват за подобни хора пък е въпрос на чест и най-вече тъга по „онова“ време. Докато за част от останалите това е без значение.
Най-вероятно разгласеният списък ще бъде просто поредният повод за ожесточени нападки между кандидатите и лидерите на политически партии, но няма да се отрази на изборите. Това ще стане ясно, ако Бриго Аспарухов (за когото беше сигурно, че е бил Агент, предвид миналото му на топ-разузнаваш, а това не попречи кандидатурата му за кмет на столицата да бъде издигната) отиде на балотаж. А това най-вероятно ще се случи.
Ако това стане, спирам да гласувам, докато това носталгично-по-миналото поколение не си отиде.





Решиха: ЕВРО ще е!

18 10 2007

Тази вечер в Лисабон бе постигнато „епохално“ споразумение – въпреки протестите на Европейската централна банка, на кирилица единната европейска валута ще се изписва като „евро“. От ЕЦБ настояваха и у нас валутата да бъде изписвана като „еуро“, както е в повечето държави от ЕС. Точно останалите членки на евросъюза обаче се оказаха ключов фактор за вземането на решение в наша полза.

 

В края на миналата седмица имаше възможност България да блокира преговорите за подписване на Споразумението за асоцииране и стабилизиране на Черна гора, заради езиковия проблем с валутата. Късно вечерта в неделя обаче българската страна получи гаранции, че ако в понеделник подпише ССА с бившата югославска република, спорът „евро-еуро“ ще бъде разгледан подробно по-късно през седмицата. София се съгласи на подобен ход и всъщност да де възможност на другите държави от европейското семейство да покажат дали наистина са толкова солидарни, колкото е планирал Робер Шуман преди 50 години.

 

Обещанието от българска страна бе признак за поредната слабост и отстъпка на родната външна политика. В крайна сметка обаче се оказа, че ходът е бил подкрепен от солидна доза гаранции и ни бе показано, че България е уважаван член на ЕС. Явно е време наистина да почнем да вярваме, че хората са добри по природа. Както и чуждите политици (за разлика от родните).

countriesblue.gif

 

Прилично добър обзор по темата от „Фокус“ – тук.





Седянка по Вълчево-Орешарски

9 10 2007

vyl4ev.jpg

Макар че учителите стачкуват вече трета седмица, едва преди два дни се появи някакво съществено намерение да се водят истински преговори. Резултат, въпреки че на пръв поглед изглеждаше, че няма, всъщност имаше. И то какъв! Днес валят искания от всички страни за оставките на образователния министър Даниел Вълчев и на финансовия – Пламен Орешарски.

В таен разговор, уловен от медиите видео (отделен въпрос е кой си позволи да го пусне и кой не…), Орешарски определи преговорите със синдикатите като „седянка“. Вълчев спокойно прие тази квалификация и не реагира по никакъв начин.

То да беше само тайният запис. Целият разговор онзи ден се водеше доста грубо и с нападки от министрите към синдикалистите. Високият тон на Орешарски стресна дори и председателят на КНСБ Желязко Христов.

Изобщо шоу имаше. Но истинският спектакъл дойде след това. Мълчаливият и неискащ да коментира нищо Орешарски, падна по гръб. Оказа се – поне по негови думи,  – че бил много афектиран от трудните преговори. И затова си позволил подобни думи, с които никого не искал да обиди…

Човекът е в чужбина, но намери време да се произнесе по казуса и да се извини, без да се крие. Ето какво се казва в обръщението му към преподавателите: „Истински съжалявам, ако съм засегнал учителите в хода на диалога ни през вчерашния ден. Дължа извинение на всички в гилдията, ако ефектът от афекта по време на тези напрегнати разговори е обидил представителите на учителското съсловие. Като представител на академичната общност, дълбоко уважавам учителския труд и осъзнавам важността му като основополагащ фактор за развитието и напредъка на обществото. Вярвам, че поставихме началото на истинската рамка на онова, което правителството и аз, в качеството си на финансов министър, ще направим за оптимизиране и реално финансиране на този важен за цялото общество сектор (…).“

Вълчев пък се опитва да бяга от нормалното в тази ситуация извинение. Вместо това той многократно препращаше към колегата си Орешарски. Към 12 часа вчера, докато течаха още преговорите в МОН, той отказа коментарите по темата и затръшна набързо вратата на журналистите. Но след няколко часа ситуацията се изостри… От ДСБ му поискаха оставката, това направиха и синдикати, учители… Навсякъде се говореше за „разтуряне на седянката“… В 15, без да е имало яснота, че ще има изявление на министъра, такова имаше. То най-вероятно беше необходимо не само за да се каже, че разликата в позициите на двете страни е 502 милиона лева, а и за да се изчисти образа на Вълчев от натрупания негативизъм през последните дни. Е, не успя да стане това, продължава да виси въпросът циничен ли е министърът, или не е. Като в по-голяма степен е ясно второто.

Стачката вече е в 15-я си ден. Поредните преговори на експертно ниво днес приключиха оново без резултати. Единственото, което става ясно от разговорите, е че има спестени средства от оперативна програма за оптимизиране на училищната мрежа и те са 20 милиона лева. Те могат да бъдат използвани за увеличение на учителските заплати с 25 %. Но пък са необходими са още 36 милиона лева, които могат да бъдат осигурени от преизпълнението на приходите от държавния бюджет. С други думи, пари има… ама не съвсем.

Утре преговорите ще бъдат на по-високо ниво. На масата на преговорите пак ще седне Орешарски. Дали ще им резултат, рано е да се каже. Знае със сигурност само че той вече ще внимава за включени камери и микрофони… За да не стане жертва на нов гаф…





Саркози даде урок по публична реч на българските си колеги

4 10 2007

Доста отдавна България не бе ставала свидетел на толкова добре координирано и отиграно представяне на политик (не само роден, но и чуждестранен) пред публика. Речта на френския президент Никола Саркози пред студенти и преподаватели в Аулата на Софийския университет бе едно чудесно дирижирано пиар събитие, изцяло по дипломатическия протокол. (Изключение прави 25-минутното закъснение на лекцията, но мисля, че може да бъде простено.). Вярно, не каза нито нищо ново, нито говори нещо неочаквано. Но все пак бе интересен. И точно защото беше себе си.

Френският президент говори 40-тина минути, в които се разходи по всички по-важни световни политически и икономически теми. Още в началото каза, че въобще няма да говори по предварително написаното слово. (Всъщност показа, че може да учи речи наизуст, за разлика от българския си колега, който определено изпитва трудности пред широка публика.).

Саркози засегна проблемите в Мианма, поговори за случая със сестрите, отговаряйки на всички евентуални неудобни въпроси, без дори да му бъдат зададени (успя да вмъкне, че е бил специално поканен от президента Първанов да се включи в преговорите и в този момент е решил да действа твърдо), дори имаше време да си направи на два пъти закачка с руската политика. Набързо обясни за приоритетите, след като страната му поеме председателството на Европейския съюз след 1 юли 2008 – енергетика, миграция, отбрана, околна среда и отношенията с Иран. Доста теми за сравнително кратко за случая време – сбита и добре конструирана реч.

За разлика от американския си колега (и явно приятел, след като си позволи най-тържествено да признае САЩ за „най-голямата сила в света“) Джордж Буш, Сарко не се срещна само с избран кръг от студенти, а се обърна към цялата студентска общност, като я прикани да се ангажира с обществения дебат: „Големите, велики народи са тези, които сами изграждат бъдещето си, а не стоят и чакат. Историята се движи не от темпераменти, които само говорят, а от личности, които преминават към действие. Ангажирайте се с цялото си сърце!“

Освен с гръмки и уж искрени изказвания, Саркози направи впечатление и с харизмата си по време на говорене. Френският президент показа завидни техники и най-вече добър усет за жестономиране. Различните пози далеч не изглеждаха толкова комично, както при изказванията на редица родни политици. Доста какво да научи човек.

1485500895_7172610740_m.jpg1485504801_f8d69793a9_m.jpg1486359054_a64ebbb855_m.jpg1485496745_f23f601d11_m.jpg1486366938_f44446cd42_m.jpg

Пълният „набор“ от жестове на Саркози е тук.





Саркози в Софийския университет /нещо като репортаж/

4 10 2007

Идването на френския президент Никола Саркози у нас, макар и твърде кратко като времетраене (само няколко часа), обхвана една много важна и твърде емоционална, както се оказа в крайна сметка, среща. Среща със студентите, с младите хора на България (макар че ако трябва да бъда искрен, аулата на университета беше пълна преди всичко с журналисти и преподаватели и личности, които в никакъв случай не бяха студенти…) Повечето студенти останаха извън залата заради невключване в списъци или заради капацитета на аулата, непобираща всички, които искаха да се докоснат до френския гост…

Държавният глава на Франция захвърли бързо предварително написната си реч и говори така, както може би преди всичко чувствата му диктуваха. Което всъщност бе и грабващото в самото събитие.

Главен акцент в изказването му бяха отношенията Европа – България, Европейският съюз – България. Саркози тръгна от миналото на страната ни, спря се на османското иго и на спасяването на България от него. След това премина и през годините на социализъм, за да заключи, че ние сме имали велики мъченици и сме постигнали свобода, която не бива да губим. И която е ценна, защото не е даденост, а е извоювана с цената на много усилия. И че не бива да съжаляваме, че късно ставаме част от Европейската общност.

Препоръча всички ни да говорим, да се изказваме, да споделяме възгледите си за Европа. Да дадем душата си за Европа, да не позволим тя да ни бъде открадната. Според него истинските граждани са тези, които са ангажирани с мисълта за страната си. А Европа е зона не само на преговори и компромиси, но и на солидарност.

„Да живее България, Франция и Европа!“, каза с патос Саркози, заглушен от аплодисментите в залата.

Имаше и въпроси – уж на случаен принцип, макар че лично аз не забелязах импровизация в думите на Саркози, сякаш той много добре знаеше за какво ще бъде питан…

Студентите се интересуваха за Турция и нейният устрем към членство в ЕС. Саркози за пореден път в свое изказване се обяви за това Турция да не бъде част от съюза, защото така, по думите му, ще се причини дестабилизиране на Европа. Саркози беше категоричен, че е необходимо да се избере такъв път, че да се избегне унижението на Турция.

Саркози формулира в Алма Матер и целите на френското председателство на ЕС, което скоро предстои. А те са: обща енергийна политика, отбранителна политика, политика за миграцията и околната среда.

Присъствието на Саркози в Софийския университет завърши не само със здрависване с присъстващите в залата, но и с едно послание, което като че ли всички запомниха: „Бъдете страстно разумни!“.





Към Президентството!

1 10 2007

За образователната ни система…

16.30. Осми ден от активните учителски протести. Хиляди учители и подкрепящите ги ученици се събират на няколко лъча пред сградата на Президентството. Тълпата е наистина огромна, истинско зрелище.

 

Зона от няколкостотин метра през сградата на президентската администрация е оградена с полицейски ленти, а силите на реда строго наблюдават все по-нарастващото множество. Този път учителите наистина са решили да покажат, че ще отстояват докрай правата си. Едва ли обаче щурмуването на сградата е приоритет за тази вечер. Респект наистина има, и то от двете страни.

 

Започваме с малко снимки от Александър. Надолу е Росен с повече инфорация за самия протест.

 

За кратко време се събраха над 1000 подписа в подкрепа на исканията на стачкуващите – от учители, ученици, родители… много хора, които застанаха зад лозунгите на протестиращите, част от които бяха: „Позорно е да принудиш учител да стачкува“, „Искаме 100 % увеличение на нормални политици“, „Професионалното образование – геноцид без диалог в света“, „Децата на България – най-интелигентните в света“… и т.н.

 

Само да скандират пред прозореца на президент, министър на образованието и науката, не стигна на събралото се мнозинство. Затова то се отправи (без предварително яснота, че това в крайна сметка ще се случва) към Министерството на финансите. Полицията се опита да спре учителите, но някак безпомощно. Затова и в крайна сметка протестиращите стигнаха до министерството, където желаната среща с Орешарски не се осъществи. Просто министърът вече липсваше там…

 

Следващата цел по пътя на митингуващите беше Народното Събрание, но и там желанието на учителите да разговарят с някого не се изпълни. Имаше една друга, някак неочаквана, но може би обяснима среща – с кандидата за кмет на София – Мартин Заимов, който застана зад учителите и настояването им да се задели 5 % от БВП за образование от догодина. Появата на Мартин може да се чете по няколко начина – част от предизборна стратегия… или просто солидарност. Кое от двете е, всеки сам да прецени…

 

На мястото на протестите остана само карта на София, донесена от Заимов, за да отбелязват протестиращите къде не работят училища и детски градини. Идеята за тази карта дошла след обаждания в щаба на Мартин Заимов от разтревожени родители и ученици, които сигнализирали за хаос с информацията покрай стачката.

 

Утре стачните действия продължават с пълна сила, но без да има категоричност как точно ще изглеждат те. По всяка вероятност ще се състои пак митинг пред Президентството. Ако общината разреши това… защото временно изпълняващият длъжността кмет на София Минко Герджиков се кани да вдигне палатковия лагер… и така да сложи край на протест, който… поне засега изглежда, че не може да бъде спрян.

 

Какво ще се случи и докъде ще стигне протеста… ще следим и ще разкажем тук.