Ислям, реч на омразата и убийства

31 03 2008

geert.jpgКакво свързва тези 3 неща? Ами… Холандия. Последните няколко дни светът отново е разтърсен от поредното явно нападение на националисти срещу ислямското вероизповедание. Този път датските карикатури на Мохамед са заменени от филм на холандски политик. Ръководителят на парламентарно представената холандска Партия на свободата Геерт Вилдерс за пореден път скандализира своята страна с филма си „Fitna“ (Думата означава нещо от рода на „гражданска война“). Този път обаче изцепката му придоби широки международни последици.

Холандският Волен Сидеров пусна на 27 март в интернет видеото, което незабавно бе разпространено в сайтовете за видеообмен, но и бе смъкнато с почти същата скорост от повечето места. Ето за какво става въпрос:

„Фитна“ се появява за пръв път в Liveleak.com, британския YouTube, който стана известен с каченото видео на обесването на Саддам Хюсеин. Сега порталът още веднъж напомня за себе си и след като веднъж свали скандалното видео след заплахи към екипа, вчера отново го пусна за свободен достъп за възрастни. Филмът съдържа скандални призиви и е напълно в духа на посланията на партията на Вилдерс: „Спрете Исляма“. Той обаче доведе до това, че холандският премиер се извини за посланието, идващо от неговата страна.

Казусът много напомня за друг холандски „творец“, направил филм срещу Исляма – Тео ван Гог, роднина на известния художник Винсент ван Гог. Тео е автор на филма „Submission“ („Подчинение“), заради който бе убит от Мохамед Буйери през 2004 година. Двете части на филма „Подчинение“ може да видите тук и тук.

wildersposter-geert.gifВилдерс едва ли ще бъде убит. Той обаче може да отпуши доста силна вълна от етническа омраза. Карикатурите на Мохамед вече дадоха достатъчно добър пример за това как умишленото насаждане на омраза на религиозен принцип. Ислямът отново е приравнен до тероризъм, въпреки че са ползвани и доста скандализиращи кадри с призиви на арабски. Развитието на скандала предстои, последиците тепърва ще се видят.

Само е хубаво да се позамислим: защо когато от страна на Исляма дойдат провокации, трябва да си мълчим. Но всичко, произлизащо от християните, е повод за Джихад. Или пък греша?

Реклами




Kосово е… България

20 03 2008

800px-flag_of_kosovo.jpg

През последните няколко дни България е Косово и Косово е България. Днес на специално насрочена пресконференция България официално призна независимостта на новата балканска държава. Становището на управляващите е, че „Решението, което взе Министерският съвет, е съвсем закономерно и резултат на една последователна политика на Република България и на това правителство за гарантиране на максималната стабилност и сигурност на Западните Балкани и за развитие на интеграционните процеси в региона на Западните Балкани„.

И това, разбира се, е напълно вярно. Вярно е, че днес България официално продължи курса към засилване на американското влияние на Балканите и още повече засили рисковете от сепаратистки действия в региона. Вярно е и че българските правителства действат последователно – още с даването на коридор на НАТО за атаки срещу режима на Слободан Милошевич, държавата ни заявява позиция и сега продължава да я отстоява. Това обаче не трябва да става по начин, който може да накърни националните ни интереси.

Как това признаване на независимостта на най-новата държава на Балканския полуостров може да окаже негативно влияние върху България… След общата декларация на България, Унгария и Хърватия, която бе разпространена вчера, Сърбия отзова посланика си у нас. Това със сигурност ще затрудни отношенията ни със сръбската страна и ще нанесе немалко икономически щети на страната ни. Вярно, че сърбите винаги са ни порязвали, но намесата във вътрешните дела на една държава също не е особено положително явление. Още един минус на признаването е острата опасност на някого да му хрумне, че турското етническо население в България е прекалено многобройно и заслужава да се обособи като отделна автономна област, а след това и като независима държава.

Наивно? Е, сигурно на средностатистическия сърбин също допреди десетина години му се е струвал незначителен фактът, че в тази една територия сърбите говорят предимно албански, както у нас това правят много… българи. Именно заради това някак на място ми се стори изказването на Константин Димитров от ДСБ, че ДПС трябва да „излезе със специална декларация и да каже, че то и неговите членове и симпатизанти няма да използват прецедента от признаването на Косово за насърчаването на автономистки, сепаратистки тенденции в част от територията на България.“. Разбира се, тук едва ли от костовистите трябва да излиза каквото и да било противене на действията на правителството, защото помним кой беше на власт в началото на косовската криза.

И още едно изказване по въпроса, този път дразнещо. Прави го Христо Ковачки, говорейки за своите 100 млн. евро, които има под формата на инвестиции в Сърбия. По негови изчисления общата финансова стойност на загубите за нашата страна при влошаване на икономическите отношения със северозападната ни съседка биха възлизали на над половин милиард евро. Всъщност, биха били доста повече. Но на фона на останалите жертви, които България прави, за да играе по свирката на САЩ и Европейския съюз, това е нищо. Пък и едва ли тези 100 милиона ще се отразят чак толкова зле на Ковачки. Просто ще му се наложи да продаде по-рано имотите си в Сърбия и печалбата му да не е чак толкова голяма.

И въпреки моя песимизъм, да видим какво печелим от признаването. Трупаме уважение на международната политическа сцена, че успяхме по някакъв начин да се консолидираме с още 2 страни, които също са фактор в региона, и да заемем активна позиция. Жоро казва, че печелим нов съюзник, който досега не е излагал претенции към наши територии. Сколонен съм да се съглася донякъде, но ми се иска да вярвам, че няма да е „засега“. Защото ако и с източната част на БЮРМ се „случи“ нещо подобно на АОК и изведнъж Албания се окаже много близо до нашата граница (няма какво да се лъжем, Kosova е Албания), не би било особено приятно.

Казаното е казано, свършеното е свършено. България признава независимо Косово. Дано този ход не е прекалено прибързан. Ще видим… Косово е България!





Урок по толерантност

18 03 2008

ap_paterson1_080312_ms.jpg

1 януари 2007 г., Ню Йорк. Дейвид Патерсън полага клетва като вицегубернатор на щата Ню Йорк пред погледа на съпругата си Мишел Пейдж Патерсън. Първият чернокож губернатор в историята на САЩ ще довърши мандата на подалия оставка Елиът Спицър, който изтича на 31 декември 2010 г. (Снимка: Джим Макнайт/АП Фото)

–––––––––––––––––––––––––––

Американците са доста напред с материала. откъм демократична гледна точка. най-малкото са стигнали до едно завидно ниво. Ниво, в което могат да си позволят да опитат да заличат голям скандал от високо политическо ниво със стратегическо даване на пост на сляп чернокож. Разбира се, биографията на новия губернатор на щата Ню Йорк Дейвид Патерсън никак не е за пренебрегване. Както и произходът му.

Губернатор Патерсън е част от американската аристократична традиция – поредно поколение политик. Някои неща е получавал наготово, други обаче си е извоювал с достойнство. Той е олицетворение на истинската американска мечта, дете на толерантността и истински пример, че недъзите не са оправдание.





Взрив в Албания или може би атентат в Гердец?

16 03 2008

В събота мощна експлозия във военен склад близо до тирана разтърси албанската столица и хвърли в смут цялата страна. Очевидци твърдят, че звукът от взривовете се е чул чак отвъд границата с Македония.

Какви са реакциите в Албания, какво прави правителството и как ще се справят с проблема властите, ще разберете от 22-годишната Ениана Дангелиа, която работи в тиранска информационна агенция „Тир-Факс“. В интервю директно от Тирана тя разказва за ужаса, сполетял албанската столица и околностите.

Ениана, какво всъщност се случи вчера в Албанската столица Тирана?

В Гердец, община Вора, на около 12 километра от Тирана избухна експлозия във военен склад, в който работници са обезвреждали подготвени за бракуване муниции. 6000 вече са били обезвредени, американска компания, която е сключила договор с албанското Министерство на отбраната, е отговаряла за този процес.

Военни експерти твърдят, че барутът, който е съхраняван в склада, се е запалил и оттам са започнали експлозиите на останалите муниции. Избухнали са 2 големи експлозии около 11.43 сутринта местно време. От тогава до днес продължават да се чуват множество малки взривове. Цялото население на община Вора е в паника.

Станали са и няколко катастрофи по магистралата Тирана – Дуреш. Няколко автомобила са повредени от летящи шрапнели от експлозиите, но, за щастие, пострадали няма.

Официалните данни засега сочат 244 ранени и 8 загинали, но цифрите вероятно ще се променят.

Каква е реакцията на влстите? Поел ли е някой от управляващите вече отговорност за случилото се?

Премиерът Сали Бериша все още не държи никого отговорен. Според него Министърът на отбраната Фатмир Медиу е направил всичко по силите си. Държавата е сключила договор с частна компания и сега се случва този инцидент.

Бериша бе запитан дали някой трябва да подаде оставка, но той заяви, че такава засега няма да иска. Ще бъде направено пълно разследване на случая и чак тогава ще се говори за оставки.

Има ли вероятност експлозията да е следствие от атентат?

Експертите смятат, че най-вероятно става въпрос за човешка грешка или дефект при обезвреждането на някой от снарядите. Вторият вариант обаче е по-малко вероятен. Сали Бериша спомена, че може би е имало и дефект, защото повечето от мунициите са на повече от 50 години. Наоколо е имало много барут и свидетели твърдят, че именно от него са тръгнали взривовете. Други са видели как огънят идва извън склада. Никой обаче все още не е потвърдил версията за атентат. Най-вероятно разследването ще тръгне и в тази посока. Сега обаче от първостепенна важност е властите да се погрижат за пострадалите.

Дали тази експлозия ще се отрази по някакъв начин на очакваната през следващата седмица покана към страната ви да се присъедини към Северноатлантическият пакт НАТО?

Премиерът Сали Бериша вече веднъж спомена, че подобни инциденти са се случвали и в други в НАТО-вски държави и това едва ли ще ни попречи да се включим в алианса. Въпреки че според него подобни инциденти показват недостатъчна подготвеност и несигурност при съхранението на мунициите от страна на албанската армия.

Какъв е международният отзвук за инцидента?

Съседните държави вече изказаха своите съболезнования на нашето правителство. Някои от тях предложиха и помощ. Все още обаче не е ясно с какво око гледат на случилото се.

Най-вероятно това ще стане известно на срещата на НАТО следващата седмица?

Да. Развръзката там е съвсем неясна и не знам как ще се развият нещата.

Според теб правителството прави ли достатъчно за сигурността на хората в момента, успява ли да им вдъхне кураж и чувство за сигурност?

Мисля, че властите правят всичко по силите си. Имам предвид, правят всичко възможно да помогнат на пострадалите и техните близки.

Съмнявам се обаче, че в момента могат да измислят някаква стратегия за справяне със ситуацията. Твърде скоро е – експлозиите бяха едва вчера. Има прекалено много проблеми за решаване. В момента например се работи в териториите около взрива, където са разпръснати множество необезвредени снаряди. Това изисква много средства и време, а, както знаем, Албания не е особено богата държава.

А какво казва опозицията за действията на управляващите в кризата?

Лидерите на опозиционните партии посетиха ранените граждани в болниците, където са настанени. Водачът на социалистите Еди Рама и представители на Социалистическото движение за интеграция поискаха правителството да вземе всички нужни мерки, за да помогне на оцелелите и да бъдат възстановени техните домове възможно най-скоро. Както и да се обезопаси напълно района около военния склад

Опозицията обаче не е агресивно настроена в преценките си и всъщност опитва да действа разумно и спокойно.

Как според теб участието на американска компания в инцидента ще се отрази на отношенията Тирана – Вашингтон?

Не мога да отговоря в момента, защото не съм специалист. А и едва ли някой може да определи все още.





Големият тандем и в „Капитал“

12 03 2008

Вече започваме да берем плодовете от усърдната работа по блога. Вярно, можем да отделяме и още време, но само ако разполагаме с него.capital-head.jpgВ събота материалът ни от миналата седмица, озаглавен „Дали ако Румен Петков беше шеф на БДЖ трагедията щеше да се случи?„, бе публикуван в секцията Комантари и анализи на в-к „Капитал“. Още един хубав стимул да продължаваме напред.bigtandem-capital-0703.jpgБлагодарим за вниманието.Продължавайте да ни четете. Бъдете и критични, няма да сгрешите, а само ще ни помагате да се развиваме.





От Mercedes-а и анцуга към телевизионната слава

5 03 2008

Едва ли вече има някой, който да не е наясно как в съвремието се извършва подмяната на историческите факти – чрез медиите. И въпреки че е вече 21 век и е много трудно информацията да бъде подменена, все още ставаме свидетели на опити да бъдат дискредитирани дадени лица и на тяхно място в пантеона на „строителите на съвременна България“ да бъдат поставени личности, които само допреди няколко години са се занимавали с престъпна дейност.

logo-tv2.pngПоредният подобен пример видяхме в стартиралото по новата ефирна телевизия на Краси Гергов TV2 предаване „Истории с Патрашкова“. Тази неделя смятаната за доайен в родната лайфстайл-журналистика Кристина Патрашкова опита да легитимира и освети с положителен нюанс доказания и неколкократно съден Димитър Джамов, протеже на Братя Маргини и един от основните двигатели на гангстерската война между борци и каратисти в началото на Прехода. Тогава Джамов стана известен с факта, че първи нанесе удар в боя в клуб „Д’Ескрим“ на базата „Червено знаме“, когато СИК-аджиите пребиха набиращия по онова време скорост Слави Бинев. Днес е по-познат като активен персонаж в книгите за мутри и разследващите материали на крими-репортерите от средата на 90-те.

Джамов явно излиза от архивите – в момента е кмет на родното си село Семчиново, спечелил изборите след съмнително отказване на някои от противниците си, в „Истории с Патрашкова“ бе представен като типичен пример за човек, който цял живот е спортувал и след като му се е наложило да се откаже, трудно е превъзмогнал загубата. Борецът, срещу когото бе стреляно в центъра на София през 2002 година, се оказа един от най-големите доброжелатели на българския спорт, направил едва ли не повече от всички други родни спортни деятели.Ето как един 20-минутен портретен материал по набиращата скорост телевизия може да легитимира един „бивш“ престъпник като далновиден политик и щедър благодетел и ментор на бъдещите поколения. Не ми се иска да вярвам, че Краси Гергов е направил телевизия за мутри, но с цялата „чалга“, която струи от ефира на TV2, тази тезa става все по-вероятна.Всъщност вече позволихме подобни медии да превърнат Слави Бинев в един вид обществен лидер и евродепутат. Но на някои явления можем да бъдем само пасивни свидетели. Или може би не?Джамов с Евгени МинчевДжамов с Евгени Минчев (Снимка: Minchev.com)





Дали ако Румен Петков беше шеф на БДЖ трагедията щеше да се случи?

4 03 2008

Всеизвестната тайна, че от кризисен пиар има нужда, когато някой не си е свършил работата навреме. Сега и БДЖ, и Министерството на транспорта имат отчайваща нужда някой да измие срама от нелепата смърт на деветимата пътници от влака София-Кардам. Министър Петър Мутафчиев всеки ден повтаря, че е готов да подаде оставка. Държавата пък дава едва по 10 хиляди на семействата за загиналите.

В същото време МВР има постоянно положително присъствие в медиите, а Румен Петков се изживява като доайен на медийните изяви. Той обаче прави и друго – все някак успява да изкара някоя нова придобивка за полицията. Последното, с което могат да се похвалят родните „пазители на реда“ са нови червени партулни автомобили Opel Astra, внесени от Generous Auto. Да си представим сега, че Румен Петков беше министър на транспорта. Всеки влак щеше да се движи навреме, във всеки вагон щеше да има поне по 2 пожарогасителя, кондукторите щяха да респектират нередовните пътници. Вместо полицейска държава щяхме да сме жепейска държава.

Е, Румен Петков също нямаше да си подаде оставката след трагедията край Червен бряг. Просто си е нагъл. Мутафчиев обаче също е нагъл. Цяла седмица обяснява, че може да си подаде оставка. Достатъчно.

ПОДАЙТЕ СИ ОСТАВКАТА, МИНИСТЪР МУТАФЧИЕВ!