Запалката изгасна

Е, това беше. Свърши се. Вътрешният министър (бивш вече) най-сетне подаде оставка. Напусна поста си, след като близо месец оглавяваното от него министерство ежедневно се тресеше (а съм сигурен, че и още трусове ще има) от огромни и непростими скандали.

Ако някой твърди, че е очаквал Петков да подаде оставка днес, сега, толкова скоро, ще излъже. Естествено, причината министърът да го направи не бива да се търси в собственото му желание (такова надали някога е имало), а поради натиск – най-вече медиен. А и заради фактитете, които излязоха срещу него и които като лавина затрупаха набързо амбициите му да води МВР в добрата посока на също толкова добри реформи. Амбиции, които едва ли щеше и без това да реализира някога. Може би защото не ги е имал никога.

През последните седмици станаха ясни безумно много неща, които до този миг се разпространяваха само като градски легенди, като слухове. Оказа се обаче, че и в клюките, интригите и клеветите (тези думи днес Петков изрече нееднократно), има истина. Много истина.

Днес се сбогувахме с Петков като министър. Засега. Пред всички колеги той заяви, че прави всичко не заради слабост или под натиск. Призна, че е подвел държавността с определени действия и решения. Каза, че е предаден, но никога не е предавал кауза или човек. И благодари на служителите на МВР, с които е работил през последните 3 години.

Замина си, без да отговори на нито един журналистически въпрос. Защото всъщност вече няма какво да казва. Доастатъчно бе това, че напусна министерското кресло, което не заслужаваше.

Така или иначе обаче МВР е пред крах с или без Петков. Сега по-важен е въпросът не толкова какво ще бъде реализацията на бившия министър, дали ще остане депутат, ще му се осигури ли важен пост на друго място. А кой ще поеме поста му. И ще се окаже ли той истински негов наследник, който ще продължи порочната му дейност или ще прочисти генерално системата. Всичко е възможно. Особено в МВР, където има всичко, но не и сигурност и стабилност, за каквито настоява обществото.