От известно време насам подготвям дипломна работа, посветена на политическите блогове около избори и предизборни кампании. Вече разпратих въпросник на няколко (близо 50) блогъри. Повечето от тях ми върнаха отговори, за което им благодаря страшно много.
Сега ще сложа видео-отговора от Ангел Грънчаров. Казва интересни неща и много правилни, съвпадащи с моите наблюдения. Приятно гледане.
Za vlianieto na blogovete v predizborna obstanovka from Angel Ivanov on Vimeo.
Днес пресцентърът на правителството ПИС разпространи писмото на Барак Обама до премиера Сергей Станишев по повод 5-годишнината от присъединяването на България към НАТО.
Уважаеми г-н министър-председател,
Поднасям искрените си поздравления към народа на България по повод петата годишнина от присъединяването на държавата ви към НАТО. Съединените американски щати са горди да застанат рамо до рамо с България като съюзници и приятели в изграждането на постиженията на НАТО за повишаване на сигурността и просперитета на нашите нации.
Сега когато празнуваме десетгодишнината от разширяването на НАТО ние отдаваме дължимото на смелото лидерство на най-новите членове на Алианса и на гражданите, които подкрепиха техните усилия. България успя да постигне членство в НАТО чрез упорство и осъществяване на политически, икономически и свързани с отбраната реформи, които представляваха предизвикателство за нея. Участието на Вашата страна в операциите на НАТО и обвързаността й с ценностите, които определят нашия Алианс, са завет за продължаващата трансформация на НАТО и доказателство за дълготрайните ползи от разширяването на НАТО.
Трябва да останем предани на нашите споделени цели за обединена Европа, свободна и мирна, и да запазим вратата на НАТО отворена за нации, които имат готовност и могат да носят отговорностите на членството. Трябва да продължим да подкрепяме тези, които се стремят да се присъединят към НАТО. Успехът на България е ярък пример, който другите да следват.
Искрено Ваш,
Барак Обама
Г-н Обама, какво НАТО, какви 5 лева? Армията ни вече е два взвода заради това НАТО, а съюзниците ни не видяха особено голяма полза от нашето членство. Иначе пък имотите на армията си се заменят за кофти парцели и всички са доволни. Иначе половинвековните ни амуниции си гърмят без проблем – ама от старост и то точно когато не трябва.
Само Ви пожелавам да не Ви се налага да разчитате на съюзник като България за следващите си войни, че положението е трагично.
Докато си търся квартира и се чудя защо в София една боцсониера струва колкото един двустаен, да видим каква е разликата между крайните квартали и центъра. За Обеля няма да казвам каква мизерия е, защото всички знаят. Ето какво става обаче на Орлов мост. Честита първа пролет!
Update 31.03.2009. Снощи точно на метър от кофите с боклук горе видяхме готина бележка, залепена на един паркирал неправилно на тротоара автомобил. Най-странното е, че тя е залепена, защото… пречи на други автомобили да паркират неправилно.
It’s a sad mad world…
Този пост ще прозвучи много грубо. А всъщност е плод на едно мое чудене. Нищо лично, кмете!
Замисляли ли сте се защо от близо седмица София е зарината в боклук? Отново! Замисляли ли сте се защо от 5 и повече години никой не може да реши проблема с извозването на сметта на мултимилионната ни вече столица?
Май му мислихме на времето – като избирахме Бойко Борисов. Тогава Той обещаваше да ни спаси от целия боклук – и от отпадъците, и от човешкия боклук в политиката. И хората Му повярваха.
Постепенно обаче се оказа, че Той не може да се справи с нито едното от двете. Опита да изгони Вълка, после не успя да се справи с фалиращата Новера (или просто все още не е успял да я фалира) и започна да дава концесии на нови и нови фирми с нови и нови конкурси. Тук правя уговорката, че в случая администрацията на Бойко и самият Бойко не са много различни неща, ако някой тръгне да спори, че Общината и Кметът не е едно и също.
Бойко почна и да вкарва в политиката „нови лица“ и да събира от-немай-къде политически хамелеони. Те вероятно ще се окажат същите като боклуците, които ни управляват вече 20 години откакто сме уж демокрация.
Ето я и моята питанка: Какво ще стане, ако сега цялата блогосфера започне да пише за „боклук“, като навсякъде слага препратка към страницата на кмета Бойко Борисов на сайта на общината? Да, същото, което се случи с асоциацията „правителство = провал“ преди месец.
Да опитаме, защото вече замириса прекалено силно.
Днес ми подшушнаха, че бомбата пред “култовото столично кафене” Planet, която запуши София за половин ден миналата седмица, е била на косъм да избухне. Някакъв мижав дефект в единия от фитилите е спасил баровското заведение и всичко наоколо от взривяването на дсаката машина с тротилов еквивалент 400 грама.
И всичко това се случва само седмица след като гръмна бомба пред друг един софийски клуб – Неро. И докато взривът пред заведението на Николай Методиев – Пилето избухна в 1 през нощта, когато наблизо нямаше нямаше никой, бомбата пред Planet бе намерена маслко след 7 сутринта на оживено кръстовище в центъра на София. Само на няколко метра от школа, в която учат десетки деца. А поредният показен разстрел онзи ден?
И да продължават да ми говорят, че нямало гангстерска война. Има, господа, и тя е от доста години вече. И да продължавате да прибират престъпни босове на топло (но сигурно), териториите ще продължават да бъдат преразпределяни, а сметките – изчиствани с кръв.
Какво прави МВР в това време? Оплаква се, че й връзват ръцете, понеже нямало да може свободно да следи кореспонденцията ни в интернет. Или пък убива невинни деца… Или пък прави незаконни сделки с недвижими имоти… Или пък…
Или пък трябва да застане Мики Маус пред народа (Народното събрание) и да каже: Да, не успявам да се справя. Да, слаб министър съм. Да, въпреки че остават само няколко месеца от мандата ми, ще подам оставка, защото имам достойнство.
Мина точно една година откакто си пожелах наглецът Румен Петков да подаде оставка заради безхаберието си. Време е да помоля учтиво и Михаил Миков да направи същото. Ей така, щото ми писна.
Топли, топли предизборни обещания…
Честито. Голямата битка вече започна. В събота Сергей Станишев показа новите си антикризисни комикси, с които опитва да омае младежта, а днес медиите пишат за вчерашните пакети срещу кризата, представени от НДСВ и ГЕРБ. Така няколко месеца преди официалния старт на парламентарните предизборни кампании можем да кажем: тази година ще избираме изход от кризата.
С поглед отгоре отгоре, за който не ни е нужно да разбираме от икономика, виждаме как БСП залагат много повече на екшъна, отколкото на реалните действия докато са все още на власт. Някои от изложените тези вътре звучат нелепо, дори като написани за ученици в началния курс. Да кажем, че този път старата партия инвестира и в следващите избори. Засега започва с най-младите гласоподаватели, а вероятно съвсем скоро ще дойде и масовата атака към населението (след внучето – бабата). Не само с приоритети, но и с ясни обещания, на които някой трябва да повярва. Плащат доста пари за пиар явно, ще видим какво ще се получи. Аз продължавам да съм скептик.
НДСВ пък вече съвсем ясно рипат срещу коалицията и предлагат ли предлагат антикризисни мерки. Фактът, че ги обявяват в един и същи ден с ГЕРБ едва ли показва много неща, но в крайна сметка след изборите може да се окаже, че съвпадението не е тоно съвпадение. Деветте точки на герберите пък са програмата им за управление, която много вероятно да им се наложи да изпълнят (така поне сочат последните данни на НЦИОМ). Само има да му мислят с кого да се коалират – нали на Бойко все не му стига материалът…
Борбата вече започна. Надпреварата ще е на икономисти и пиари (въпреки пожеланието на редакцията на Новинар от днес да си представим, че „от днес всички политици ще трябва да се оправят без пиарите си в бакиите, които са забъркали“). Някои ще дават повече пари за лъскави кампании, други ще дават пари за купуване гласове. Вземайте пуканките и да се наслаждаваме.
Разглеждам тази снимка на Антон Попов от днешния брой на Градски вестник и си мисля колко добре отразява тя висшето образование у нас днес. 120 години след отварянето на първия висш педагогически курс у нас (за непросветените: в сградата, в която днес се помещава така мразеният от всички извън него журналистически факултет на СУ) картинката е много интересна: Ректорът води парада, а зад него вървят банкер №1 у нас – Левон Хампарцумян, издател №1 (и според постоянно засилващ се от една година слух вероятен бъдещ премиер) Иво Прокопиев, министърът на културата Стефан Данаилов и… други представители на родната академична общност.
Тук изводът би трябвало да е един – висшето образование у нас отива към конкурентност и новият ректор е достатъчно предприемчив, за да работи заедно с бизнеса за по-доброто на своите студенти.
Какво обаче не се вижда на тази снимка (Станишев е извинен – вече е бил финансовата инжекция, така че няма нужда да се появява): очите на Ламбо, който вероятно продължава да се чуди как не е успял да вземе цялата ботаническа градина в Балчик. Няма го и Даниел Вълчев, който би трябвало да присъства вместо културния министър, но напоследък отказва да се появява покрай СУ (завършва се Бюджет 2009 все пак, трябва да се изчислява колко пари ще бъдат отрязани и тази година за най-стария университет у нас). Липсва и президентът Първанов, но знаем, че той долюбва повече един друг университет, чийто ректор е негов съветник и заема сериозни позиции и във властта.
В четвъртък е стартът на първата на Балканите университетска телевизия – Алма матер ТВ. Още една вълна, която всеки се опитва да яхне. Надявам се обаче това да бъде един истински успешен проект, от който българското висше образование се нуждае.
Честит юбилей, Софийски университет!
Само месец остава до така чаканите от синия електорат избори за нов шеф на СДС. След като в началото на седмицата стана ясно, че настоящият председател на партията Пламен Юруков няма да се кандидатира за втори мандат, пътят на седемте претенденти за лидерския пост е малко по-чист.
Компроматната война срещу Юруков, която той дава като един от мотивите за своя отказ, най-вероятно ще се разрази с пълна сила в оставащите дни до избора на 14 декември. Още повече нажежават обстановката лобитата, които евентуално биха защитавали при евентуалното си избиране някои от кандидатите. Въпреки всичко, най-убедително ми звучат имената на Марио Тагарински, Александър Йорданов и Мартин Димитров. Просто защото са познати имена и с утвърдени позиции в партията.
Някак ми се иска да повярвам, че новият шеф на сините ще се казва Мартин Димитров. Не защото е един от най-активните депутати в парламента, не защото е може би най-малко опетненият от съмнителни сделки от всички кандидати, а защото в последните месеци показва, че идеите му са истински десни и съвременни и защото оставя ясна диря в една много важна част от обществото – зараждащото се в интернет гражданско общество.
Следя доста отблизо работата на Мартин вече близо 2 години и искрено се радвам на последователността в дейността му като депутат и в ЕП, и в Народното събрание. С ръка на сърцето заявявам, че той е най-открития политик, който България е имала в последните 10 години – единствен от всички депутати, които имат „блогове“ отделя много от личното си време за своите партньори в интернет (и потенциални избиратели, разбира се, не бива да се залъгваме). И именно с това Мартин печели симпатизанти, за разлика от всички останали, които оставят секретарките си да пишат в личното им пространсто в интернет. И то печели неслучайни симпатизанти.
Абсолютно гарантирано е, че през следващия 1 месец ще научим много за всички 7 кандидати. Много повече, отколкото досега сме знаели – различните близки до СДС медии ще подкрепят различен кандидат, а информацията, която ще разпространяват може да изненада всички. Истината обаче е, че изборите за НС’2009 вече започнаха и сега е времето, в което ще разберем дали сините са готови да се върнат във властта с подходящия партньор.
Дамм… усеща се приближаването на изборите, дето ги чакаме толкова отдавна. И те ще минат и ще заминат. Но като се замисля, май не са важни – едва ли ще бъдат и запомнящо се интересни. Екшънът се вихри сега, преди вота, защото играчите на предизборното поле стават все по-ожесточени, агресивни, смели, провокативни и даже вулгарни. Тъкмо сега е моментът да изострим слуха си и зрението си, за да не изпуснем шоуто.
Ето че и днес Станишев и Борисов се сблъскаха словесно. Физически надали скоро ще ги видим в схватка, макар че определено ще е прелюбопитна тази ситуация.
Вярно, наслушахме се на какви ли не подхвърлени думи и изявления помежду им, но този път казаното и от двамата заслужава особено внимание. Нападението тръгна от смелия ни премиер, който се провикна: „Не се страхуваме от ГЕРБ и от Бойко Борисов и няма да допуснем страната ни да бъде управлявана от партия, която ще мутризира целия обществен живот. Всички балони стихват. Митовете си отиват”.
Борисов явно се жегна премного при чуването на термина „мутризация“ и откровено насочи стрелата си към сексуалната ориентация на премиера и свитата му: „Аз бих му отвърнал в същия стил, че бих направил всичко възможно хората с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява на психиката на народа и на взимането на важни решения. Радостното е, че вече нищо не зависи от премиера Станишев.“ (думи на Бойко Борисов).
Евала и на двамата. Ако продължават в същия дух, изобщо няма да скучаем до деня на вота – сигурно още важни неща ще има да научаваме за двамата кандидат-премиери. Само че айде поне веднъж застанете очи в очи като мъже и директно си кажете какво мислите един за друг. Не използвайте постоянно медиите за пощенски кутии на вашите „дълбокомислени“ послания…
Барак Обама вече е най-важният цветнокож на планетата. Колкото и да очаквах, че американците няма да позволят да ги управлява негър, който иска да промени политиката на директно мачкане в политика по-скоро на твърдо убеждаване, изненада нямаше. Процентите за победата вероятно ще се променят няколко пъти, но новият държавен глава на щатите е ясен.
Като се има превид факта, че кампанията на Обама беше в пъти по-силна – знаменитости от света на киното и музиката апелираха директно американците да гласуват за Барак (американският президент дори „участва“, макар и задочно, в новата песен на Usher, въпреки че във видеото частта от речта му не е включена), ползваше максимално възможностите на интернет, а посланията му бяха далеч по-разпознаваеми от тези на МакКейн.
За съжаление, когато във втората част на публикацията оставим малко победата на Барак Обама настрани, трябва да се върнем в българската реалност. И да си поговорим колко смешно постъпи надутата (и откъм поведение, и откъм щат) президентска админицстрация. Никой не си беше направил труда да напише две персонализирани писма за Обама и МакКейн. Дори можеха да си позволят да направят писмото за Обама малко по-добро, предвид голямата вероятност да спечели. За сметка на това, Обама е получил от българския си колега писъмце, пълно с общи приказки за това колко е важна мисията му за запазването на мира, как има да върши много съдбоносни задачи и бла-бла.
Няма какво да се учудваме. Това е нещо съвсем нормално за българските политици – да говорят много неща, без да казват нищо. Време е, драги народни избраници, да се научите, че голословността е порок и със сигурност интелигентно изглеждащите заучени фрази, които повтаряте вече 65 години, да бъдат премахнати. Защото с подобно държание от ваша страна, само ще гледаме по телевизията как американците се греят от сумивките на новия си истински президент, докато тук ние ще мръзнем от снега на празните обещания след всеки проведени избори. Дори и да са в разгара на лятото.
Снимка: barackobama.com
Големият тандем 
Какво мислите вие?