Учителските стачки: в края на една провалена година

12 06 2008

Учебната година почти приключи. Една година, която бе обречена на провал още от самото начало. Една дълго време подготвяна стачка, месец и половина преговори, почти никакви резултати. Десетки хиляди абитуриенти, пропуснали да получат пълноценно обучение в може би най-важната година от своето образование.

Първо синдикатите изкараха учителите на стачка, после Янка Такева започна да прави нелогичен ход след нелогичен ход, докато самите учители не започнаха да я наричат измамница и да се отказват от нея. Такева неведнъж в процеса на учителската стачка се противопостави на нестачкуващите даскали, заплашвайки ги, че няма да получат увеличение на заплатите си. И съответно учителите бързо поискаха да я смъкнат от шефския пост на учителския синдикат.

Сега, почти 9 месеца по-късно, стачката е само част от миналото. Последиците от нея обаче все още са налице. Неясно бъдеще на зрелостниците по време на кандидатстудентските кампании, ниски резултати на матурите. Какво ли още ни чака като резултат?

Днес беше и третото заседание на Комисията за защита от дискриминацията по сигнал на родители, подаден срещу шефовете на учителските синдикати. Родителите вече са амбицирани да свършат работата на правителството и са инициирали законодателна промяна в Закона за уреждане на колективните трудови спорове, която да осигури в минимална степен образователни услуги по време на стачка. Създадена е и електронна петиция, която да събере още по-голяма подкрепа за инициативата.

Дали КЗД ще отсъди, че синдикатите са манипулирали умишлено стачкуващите учители и нарочно са протакали преговорите, или ще ги оправдае, предстои да видим. Факт обаче е, че промяна в българското образование трябва да има. И тъй като Даниел Вълчев е един от първите министри, които би трябвало да изгорят при следващи рокади в Кабинета, със сигурност ще се опита да спре нарастващата вълна от недоволство на родители, която привидно беше утихнала.

Петицията „За децата и родителите и учителските стачки“ можете да подпишете тук.

Реклами




Бас Грасмайер за филма на Геерт Вилдерс: Очаквахме доста по-страшен филм

3 04 2008

Продължаваме серията интервюта по актуални международни теми с млади хора от съответните държави. След интервюто с Ени Дангелиа от Албания по повод взривовете край Тирана, ще ви запознаем с Бас Грасмайер, който ще даде неговото виждане за скандалния филм на холандския националист Геерт Вилдерс.

Интервюто е в суров вид. Съвсем скоро ще имате възможност да го прочетете и на български. Започваме:

p230308_2010.jpgBas is a student of International Communication Management from Utrecht, The Netherlands. Studying Communication, Marketing and Media, Bas has done an work placement with the Bulgarian National Radio in the Fall and Winter of ’07-’08, carrying out several activities in journalism, marketing and public relations. At the moment, he is specializing in Internal Communication Processes, as well as International Affairs. Besides being a student, he has written for several blogs and is currently blogging at BasBasBas.com.

What were the first consequences of the Geert Wilders video „Fitna“ in Holland?

Well, the first consequences actually came before the film was released. For about three months, we’ve been waiting for this film, not knowing what would be in it. Given the statements Wilders had made in the past though, a lot of people were worried that it might be very offensive to Muslims and spark riots in some of the immigrant areas of our cities.

So the main consequence was a lot of fear and a big debate about Islam and it’s position in our society and western society – and how far the freedom of speech goes.

After the release it stayed pretty calm. I think it’s less bad than what was expected or feared for and the tension really seems to be gone now. Or in the background.

Was it changed because of that Armageddon-expectations? And in fact this couldn’t be the main version?

I doubt it. If those expectations had come true, Wilders could have said „Look! I was right.“

I don’t think it was in his interest to tone his film down. I would find it hard to believe he would done that, it’s not his style.

Do you feel kind of disappointed of the final result?

Partly. I was expecting a well produced film, though this is cut and pasting with fragments we have all seen numerous times, probably hundreds, in the case of the 9/11 footage even thousands of times. I am happy that he didn’t go as far as others said, because that could have caused national problems as well as international problems for the Netherlands (politically as well as economically). Some countries were threatening with boycotting Dutch products for instance.

Can you find Wilders right in any of his statements expressed in the movie?

Yes, with regards to Islamic extremism being a problem we need to be concerned with, like any form of extremism. No, with regards to the fact that he doesn’t limit his judgment to the small group of the 1 billion Muslims that is extreme, but is generalizing all Muslims.

Although he himself claims he doesn’t; he is talking about the Islam, not the Muslims. I think that’s just a childish point, because when speaking about a faith in this way, you automatically talk about its followers.

n641615179_628211_1461.jpgYou’ve lived in Bulgaria for about an year. What makes WIlders differ from Volen Siderov?

Well, I lived there a half year, and I assume Volen Siderov is from the BNP or Ataka (?), but I didn’t get enough of an impression of him or them to say anything about that. Sorry.

I do think Bulgaria is in a very different position than Holland though. Since the Islam in Holland came through immigrants; in Bulgaria through occupation by Turkey. If I wasn’t misinformed, at least.

Can we expect that Geert Wilders will be treated like they did to Theo van Gogh?

Times have changed a bit and both are different. Since the politician Pim Fortuyn was assassinated, politicians have been getting a lot more security. Since Theo van Gogh, any politician that makes sensitive statements regarding Islam gets more security. Theo van Gogh didn’t have this, as far as I know.

Geert Wilders has a secret address and has to change from residence every so often (I don’t know and I think they keep it secret for his safety). But yes, he is under threat and I’m sure that there are some crazy people who would try to get him if they just saw the chance to do it.

 

It can be either Muslims who think he has insulted their faith/prophet, or people who don’t like his angry and right-wing tone (which can be extreme at times) and are concerned about the future of the Netherlands or just personally upset by him.





Ислям, реч на омразата и убийства

31 03 2008

geert.jpgКакво свързва тези 3 неща? Ами… Холандия. Последните няколко дни светът отново е разтърсен от поредното явно нападение на националисти срещу ислямското вероизповедание. Този път датските карикатури на Мохамед са заменени от филм на холандски политик. Ръководителят на парламентарно представената холандска Партия на свободата Геерт Вилдерс за пореден път скандализира своята страна с филма си „Fitna“ (Думата означава нещо от рода на „гражданска война“). Този път обаче изцепката му придоби широки международни последици.

Холандският Волен Сидеров пусна на 27 март в интернет видеото, което незабавно бе разпространено в сайтовете за видеообмен, но и бе смъкнато с почти същата скорост от повечето места. Ето за какво става въпрос:

„Фитна“ се появява за пръв път в Liveleak.com, британския YouTube, който стана известен с каченото видео на обесването на Саддам Хюсеин. Сега порталът още веднъж напомня за себе си и след като веднъж свали скандалното видео след заплахи към екипа, вчера отново го пусна за свободен достъп за възрастни. Филмът съдържа скандални призиви и е напълно в духа на посланията на партията на Вилдерс: „Спрете Исляма“. Той обаче доведе до това, че холандският премиер се извини за посланието, идващо от неговата страна.

Казусът много напомня за друг холандски „творец“, направил филм срещу Исляма – Тео ван Гог, роднина на известния художник Винсент ван Гог. Тео е автор на филма „Submission“ („Подчинение“), заради който бе убит от Мохамед Буйери през 2004 година. Двете части на филма „Подчинение“ може да видите тук и тук.

wildersposter-geert.gifВилдерс едва ли ще бъде убит. Той обаче може да отпуши доста силна вълна от етническа омраза. Карикатурите на Мохамед вече дадоха достатъчно добър пример за това как умишленото насаждане на омраза на религиозен принцип. Ислямът отново е приравнен до тероризъм, въпреки че са ползвани и доста скандализиращи кадри с призиви на арабски. Развитието на скандала предстои, последиците тепърва ще се видят.

Само е хубаво да се позамислим: защо когато от страна на Исляма дойдат провокации, трябва да си мълчим. Но всичко, произлизащо от християните, е повод за Джихад. Или пък греша?





Взрив в Албания или може би атентат в Гердец?

16 03 2008

В събота мощна експлозия във военен склад близо до тирана разтърси албанската столица и хвърли в смут цялата страна. Очевидци твърдят, че звукът от взривовете се е чул чак отвъд границата с Македония.

Какви са реакциите в Албания, какво прави правителството и как ще се справят с проблема властите, ще разберете от 22-годишната Ениана Дангелиа, която работи в тиранска информационна агенция „Тир-Факс“. В интервю директно от Тирана тя разказва за ужаса, сполетял албанската столица и околностите.

Ениана, какво всъщност се случи вчера в Албанската столица Тирана?

В Гердец, община Вора, на около 12 километра от Тирана избухна експлозия във военен склад, в който работници са обезвреждали подготвени за бракуване муниции. 6000 вече са били обезвредени, американска компания, която е сключила договор с албанското Министерство на отбраната, е отговаряла за този процес.

Военни експерти твърдят, че барутът, който е съхраняван в склада, се е запалил и оттам са започнали експлозиите на останалите муниции. Избухнали са 2 големи експлозии около 11.43 сутринта местно време. От тогава до днес продължават да се чуват множество малки взривове. Цялото население на община Вора е в паника.

Станали са и няколко катастрофи по магистралата Тирана – Дуреш. Няколко автомобила са повредени от летящи шрапнели от експлозиите, но, за щастие, пострадали няма.

Официалните данни засега сочат 244 ранени и 8 загинали, но цифрите вероятно ще се променят.

Каква е реакцията на влстите? Поел ли е някой от управляващите вече отговорност за случилото се?

Премиерът Сали Бериша все още не държи никого отговорен. Според него Министърът на отбраната Фатмир Медиу е направил всичко по силите си. Държавата е сключила договор с частна компания и сега се случва този инцидент.

Бериша бе запитан дали някой трябва да подаде оставка, но той заяви, че такава засега няма да иска. Ще бъде направено пълно разследване на случая и чак тогава ще се говори за оставки.

Има ли вероятност експлозията да е следствие от атентат?

Експертите смятат, че най-вероятно става въпрос за човешка грешка или дефект при обезвреждането на някой от снарядите. Вторият вариант обаче е по-малко вероятен. Сали Бериша спомена, че може би е имало и дефект, защото повечето от мунициите са на повече от 50 години. Наоколо е имало много барут и свидетели твърдят, че именно от него са тръгнали взривовете. Други са видели как огънят идва извън склада. Никой обаче все още не е потвърдил версията за атентат. Най-вероятно разследването ще тръгне и в тази посока. Сега обаче от първостепенна важност е властите да се погрижат за пострадалите.

Дали тази експлозия ще се отрази по някакъв начин на очакваната през следващата седмица покана към страната ви да се присъедини към Северноатлантическият пакт НАТО?

Премиерът Сали Бериша вече веднъж спомена, че подобни инциденти са се случвали и в други в НАТО-вски държави и това едва ли ще ни попречи да се включим в алианса. Въпреки че според него подобни инциденти показват недостатъчна подготвеност и несигурност при съхранението на мунициите от страна на албанската армия.

Какъв е международният отзвук за инцидента?

Съседните държави вече изказаха своите съболезнования на нашето правителство. Някои от тях предложиха и помощ. Все още обаче не е ясно с какво око гледат на случилото се.

Най-вероятно това ще стане известно на срещата на НАТО следващата седмица?

Да. Развръзката там е съвсем неясна и не знам как ще се развият нещата.

Според теб правителството прави ли достатъчно за сигурността на хората в момента, успява ли да им вдъхне кураж и чувство за сигурност?

Мисля, че властите правят всичко по силите си. Имам предвид, правят всичко възможно да помогнат на пострадалите и техните близки.

Съмнявам се обаче, че в момента могат да измислят някаква стратегия за справяне със ситуацията. Твърде скоро е – експлозиите бяха едва вчера. Има прекалено много проблеми за решаване. В момента например се работи в териториите около взрива, където са разпръснати множество необезвредени снаряди. Това изисква много средства и време, а, както знаем, Албания не е особено богата държава.

А какво казва опозицията за действията на управляващите в кризата?

Лидерите на опозиционните партии посетиха ранените граждани в болниците, където са настанени. Водачът на социалистите Еди Рама и представители на Социалистическото движение за интеграция поискаха правителството да вземе всички нужни мерки, за да помогне на оцелелите и да бъдат възстановени техните домове възможно най-скоро. Както и да се обезопаси напълно района около военния склад

Опозицията обаче не е агресивно настроена в преценките си и всъщност опитва да действа разумно и спокойно.

Как според теб участието на американска компания в инцидента ще се отрази на отношенията Тирана – Вашингтон?

Не мога да отговоря в момента, защото не съм специалист. А и едва ли някой може да определи все още.





Траур по празници… отново!

2 03 2008
Чета през 20 минути нови и нови информации по агенциите за жертвите на трегедията от петък, когато пожар във влака София-Кардам отне най-малко 8 живота, и ми става все по-тъжно… И аз пътувам с този влак… Точно с този. 
Това, което стана, е трудно човек дори да си го представи – огън изгаря 8 човека – жени и мъже до такава степен и до такава неузнаваемост, че в момента е трудно да се уточни пола на овъглените им тела. Пресява се пепелта, за да се открият части от тях, за да бъдат сглобени след това. Накрая може да се окаже, че загиналите са повече, коментираха патолози от „Съдебна медицина“-Плевен. 
Бях дежурен в петък, вчера отново бях в редакцията на новините на „По света и у нас“. Родители на 25-годишния младеж Даниел Вичев звъняха тук, за да искат съдействие да го намерят. Стояха на гарата в Добрич с надежда той да се появи отнякъде или някой поне да им каже, че го е видял. За днес е била насрочена сватбата му. И пак днес родителите му идентифицираха тялото му. Изгорял е в големия и страшен пожар. Вместо венчило – погребение.
Сред загиналите е и студентка в Химическия факултет на СУ, директорът на Националния археологически музей и още хора…  
Жестока гледка беше изваждането на черните чували с трупове от изгорелите вагони. Безумно беше да се се слушат служители на БДЖ, които наистина ще поемат разноските по погребенията, но няма да върнат живота на починалите. 
Как е възможно да се заключват кушет-вагоните и спалните вагони? Как може да няма пожарогасители във влака? Как става винаги така, че когато дойдат пожарните, няма вода в тях и пожарникарите стоят отстрани, гледат и нищо не правят?
А накрая броим труповете…Каквото и да значи това, трагедията се разигра на 29 февруари – дата, която на 4 години се появява, и преди – 1 март и 3 март. Стана традиция да се случват такива тъжни неща, когато празниците предстоят. Странна традиция, с която най-лошото е, че започваме да свикваме… 




Вотът на недоверие с провали… пак

22 02 2008

leading_2206_bg.jpg

Не че можеше да стане нещо друго, нещо ново, нещо изненадващо. Макар и обединена до край, опозицията не успя да събори кабинета, обвинявайки го в корумпираност. Така четвъртият вот на недоверие към правителството на Станишев завърши с неуспех, но след него има поне няколко неща, които провокират размисъл.

Първо, опозицията вече не е съвсем същата. Вярно е, че не е възможно всички опозиционни сили да се съберат като управляващи в бъдеще (това не е и необходимо), но поне прецедентът да бъдат обединени, е добър факт. Да видиш Бойко Борисов, Волен Сидеров, Иван Костов… под знака на една кауза не се случва всеки ден. И си струва гледката!

Смешното в цялата история е, че и в деня на дебатите, и днес, когато протече гласуването, корумпирани се изправиха срещу корумпирани. Корупцията е в лагера на управляващите, но защо да не допуснем съвсем спокойно и че се намира и в средата на опониращите?

Другата смешка – протестът вчера, организиран от Обединената опозиция. Едно, че не се сбъднаха прогнозите за десетки хиляди на площада.А и митингът не продължи повече от 4 часа. А да се крещи и вика пред парламента можеше до 22 часа. Само че нямаше кой…

Сега „загубилите“ опозиционери казват, че този вот е бил един от най-силните, че се е видяло много ясно колко корумпирано е правителството, а също и че г-н Станишев не става за политик… ама изобщо. Единението им пролича и при масовото им излизане от пленарната зала след гласуването.

Каквото и да си говорим обаче, кабинетът си остава жив и здрав. Докогато може!

***Предишните три вота срещу кабинета бяха във връзка конкретни секторни политики на правителството – несправяне с бедствията и авариите (ресорът е на министър Емел Етем – ДПС), проблеми в здравеопазването (ресорът е на министър Радослав Гайдарски – Коалиция за България), проблеми в образованието (ресорът е на Даниел Вълчев – НДСВ).





Изход има – трябва само да се намери

7 12 2007

powell_bush_ahmadinejad_500.gif

Той е на 51 години. Нарича себе си Мардомяр – „Приятелят на народа“. Следвайки ясна политика към извеждане на страната си на челна позиция на международната политическа сцена, Махмуд Ахмадинеджад се е запътил уверено към извоюването на титлата за най-успешен държавен глава на Ислямска Република Иран. Готов е да вложи всички възможно средства и голяма доза популизъм, за да докаже на иранците, че е наистина велик народ.
Той пък е на 61. Приятел е на всички. Сигурен е, че стои начело на най-великата нация на света и дори няма нужда да убеждава народа си в това. Обичан и мразен, Джордж Буш е поредният американски президент, за когото светът ще говори дълго.
Двамата се изправят един срещу друг в опасна борба за надмощие, застрашаваща спокойствието на целия свят. При постоянно променящата се ситуация всяка грешна стъпка би могла да доведе до сериозни последици. Иранската ядрена криза е ситуация с изход. Той обаче трябва да бъде намерен и тогава единият от двамата ще трябва да отстъпи. Дали отстъпилият обаче ще бъде победен или ще отстъпи като по-мъдър, за да се възползва по-късно от предимствата на своята постъпка, времето ще покаже. А както знаем, времето в международната политика лети бързо.
Не толкова бързо обаче наближава развръзката по наистина заплетения случай. Ахмадинеджад и Буш всекидневно си разменят реплики в изказвания пред медиите, но те не водят до никакъв ефект. Двамата имат достатъчно добре развит пропаганден апарат, но той действа безусловно само на локално ниво. В глобален мащаб нито ролята на САЩ на световна сила #1, нито ядреният коз в ръкава на иранския президент дават сериозен превес на един от двамата конкуренти. В същото време Световната общност опитва да не взема страна в конфликта, намесвайки се само чрез налагането на по-меки санкции на Иран за неспазване на препоръките на Съвета за сигурност. И по този все пак начин държи Вашингтон далеко от мислъта за възможна военна намеса.
През последната седмица милитаристичните помисли у Буш би трябвало съвсем да са се изчерпали, след като американското разузнаване огласи доклада си „Национална разузнавателна оценка“, който констатира, че Техеран е прекратил разработването на ядрената си програма още през 2003 година. Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Мохамед ел Барадей веднага побърза да обяви, че оценката на американския орган би била добър повод за ускоряване на разрешаването на проблема, а противниците на Буш едва ли ще пропуснат да му припомнят, че вече веднъж допусна провал с подобно оправдание за нападението му срещу Ирак преди четири години – наличието на оръжия за масово унищожение на територията на страната и подпомагането на терористични организации. Тогава подобни оръжия не бяха намерени, а сега ситуацията е подобна – САЩ призовават за приемането на резолюция, която да позволи по-тежки санкции срещу Техеран, опасявайки се, че иранската ядрена програма е прикритие за разработването на атомни оръжия.
Разбира се, тук отново прозират икономическите интереси на Буш и компания – все пак Иран е на трето място по ресурси сред страните от ОПЕК с близо 140 милиарда барела доказани петролни резерви. Ислямската република неъмнено е поредната стратегическа цел на американския президент по пътя му към спечелване на тотално влияние на азиатския континент. Сега обаче Махмуд Ахмадинеджад се оказва доста по умел от Саддам Хюсеин в сферата на международните отношения и оказва сериозен отпор на Буш по пъття му към поредната близкоизточна цел. Единственият недостатък на иранския президент, който обаче може да се окаже ключов при евентуални военни действия, е слабата икономика на държавата му. Много негови критици дори твърдят, че ядрената криза е начин за отстраняване на общественото мнение от слабото му вътрешнополитическо управление и изоставането на Иран в икономическо отношение – за това свидетелства и странната политика на внасяне на бензин, въпреки очевадната водеща позиция на държавата в търговията със суров петрол.

 

Дали войната е така жадуваният изход? Със сигурност не. Не само че възможността един военен конфликт САЩ-Иран да прерасне в Трета световна война е прекалено голям, но и дори това да не се случи, в икономическо отношение сблъсъкът би имало изключително негативни последици за региона и целия свят. Със сигурност цените на петрола ще скочат още повече, а и прекалената близост с Русия е достатъчно силна сигнална лампа за предотвратяването на подобен сблъсък.
Мирният изход, разбира се, е предпочитан. Трудно ще е обаче някоя от двете страни да отстъпи. След 2 години надлъгване между Иран и международната общност, Ахмадинеджад сякаш изглежда непоколебим в целта си да вкара страната си в списъка на ядрените сили. Очевидно не се впечатлява от опитите за дипломатическо сплашване от страна на Буш, особено при отказа на Русия и Китай да подпишат налагането на санкции. Това може да бъде прието като косвената подкрепа в полза на иранския режим и със сигурност дава крила на „Приятеля на народа“ в речите му относно ядрената програма на страната.
До изход от кризата би се стигнало, ако Съвета за сигурност предложи приемливи за Иран условия за прекратяването на програмата. Те обаче трябва да бъдат напълно съобразени с опита от предишни подобни оферти, които Техеран ту приема, ту отхвърля. И със сигурност трябва да са взети единодушно – горчивото минало показва, че при подобни конфликти дори малки разногласия между страните са се превръщали в причина за големи спорове в последствие.
Изход от иранската ядрена криза има. Той е въпрос на компромиси и именно затова все още не е открит. Когато настъпи моментът, в който САЩ и Иран ще спрат да мерят мускулите, решението ще бъде намерено. Дотогава остава само да чакаме и да се надяваме.