Изход има – трябва само да се намери

7 12 2007

powell_bush_ahmadinejad_500.gif

Той е на 51 години. Нарича себе си Мардомяр – „Приятелят на народа“. Следвайки ясна политика към извеждане на страната си на челна позиция на международната политическа сцена, Махмуд Ахмадинеджад се е запътил уверено към извоюването на титлата за най-успешен държавен глава на Ислямска Република Иран. Готов е да вложи всички възможно средства и голяма доза популизъм, за да докаже на иранците, че е наистина велик народ.
Той пък е на 61. Приятел е на всички. Сигурен е, че стои начело на най-великата нация на света и дори няма нужда да убеждава народа си в това. Обичан и мразен, Джордж Буш е поредният американски президент, за когото светът ще говори дълго.
Двамата се изправят един срещу друг в опасна борба за надмощие, застрашаваща спокойствието на целия свят. При постоянно променящата се ситуация всяка грешна стъпка би могла да доведе до сериозни последици. Иранската ядрена криза е ситуация с изход. Той обаче трябва да бъде намерен и тогава единият от двамата ще трябва да отстъпи. Дали отстъпилият обаче ще бъде победен или ще отстъпи като по-мъдър, за да се възползва по-късно от предимствата на своята постъпка, времето ще покаже. А както знаем, времето в международната политика лети бързо.
Не толкова бързо обаче наближава развръзката по наистина заплетения случай. Ахмадинеджад и Буш всекидневно си разменят реплики в изказвания пред медиите, но те не водят до никакъв ефект. Двамата имат достатъчно добре развит пропаганден апарат, но той действа безусловно само на локално ниво. В глобален мащаб нито ролята на САЩ на световна сила #1, нито ядреният коз в ръкава на иранския президент дават сериозен превес на един от двамата конкуренти. В същото време Световната общност опитва да не взема страна в конфликта, намесвайки се само чрез налагането на по-меки санкции на Иран за неспазване на препоръките на Съвета за сигурност. И по този все пак начин държи Вашингтон далеко от мислъта за възможна военна намеса.
През последната седмица милитаристичните помисли у Буш би трябвало съвсем да са се изчерпали, след като американското разузнаване огласи доклада си „Национална разузнавателна оценка“, който констатира, че Техеран е прекратил разработването на ядрената си програма още през 2003 година. Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Мохамед ел Барадей веднага побърза да обяви, че оценката на американския орган би била добър повод за ускоряване на разрешаването на проблема, а противниците на Буш едва ли ще пропуснат да му припомнят, че вече веднъж допусна провал с подобно оправдание за нападението му срещу Ирак преди четири години – наличието на оръжия за масово унищожение на територията на страната и подпомагането на терористични организации. Тогава подобни оръжия не бяха намерени, а сега ситуацията е подобна – САЩ призовават за приемането на резолюция, която да позволи по-тежки санкции срещу Техеран, опасявайки се, че иранската ядрена програма е прикритие за разработването на атомни оръжия.
Разбира се, тук отново прозират икономическите интереси на Буш и компания – все пак Иран е на трето място по ресурси сред страните от ОПЕК с близо 140 милиарда барела доказани петролни резерви. Ислямската република неъмнено е поредната стратегическа цел на американския президент по пътя му към спечелване на тотално влияние на азиатския континент. Сега обаче Махмуд Ахмадинеджад се оказва доста по умел от Саддам Хюсеин в сферата на международните отношения и оказва сериозен отпор на Буш по пъття му към поредната близкоизточна цел. Единственият недостатък на иранския президент, който обаче може да се окаже ключов при евентуални военни действия, е слабата икономика на държавата му. Много негови критици дори твърдят, че ядрената криза е начин за отстраняване на общественото мнение от слабото му вътрешнополитическо управление и изоставането на Иран в икономическо отношение – за това свидетелства и странната политика на внасяне на бензин, въпреки очевадната водеща позиция на държавата в търговията със суров петрол.

 

Дали войната е така жадуваният изход? Със сигурност не. Не само че възможността един военен конфликт САЩ-Иран да прерасне в Трета световна война е прекалено голям, но и дори това да не се случи, в икономическо отношение сблъсъкът би имало изключително негативни последици за региона и целия свят. Със сигурност цените на петрола ще скочат още повече, а и прекалената близост с Русия е достатъчно силна сигнална лампа за предотвратяването на подобен сблъсък.
Мирният изход, разбира се, е предпочитан. Трудно ще е обаче някоя от двете страни да отстъпи. След 2 години надлъгване между Иран и международната общност, Ахмадинеджад сякаш изглежда непоколебим в целта си да вкара страната си в списъка на ядрените сили. Очевидно не се впечатлява от опитите за дипломатическо сплашване от страна на Буш, особено при отказа на Русия и Китай да подпишат налагането на санкции. Това може да бъде прието като косвената подкрепа в полза на иранския режим и със сигурност дава крила на „Приятеля на народа“ в речите му относно ядрената програма на страната.
До изход от кризата би се стигнало, ако Съвета за сигурност предложи приемливи за Иран условия за прекратяването на програмата. Те обаче трябва да бъдат напълно съобразени с опита от предишни подобни оферти, които Техеран ту приема, ту отхвърля. И със сигурност трябва да са взети единодушно – горчивото минало показва, че при подобни конфликти дори малки разногласия между страните са се превръщали в причина за големи спорове в последствие.
Изход от иранската ядрена криза има. Той е въпрос на компромиси и именно затова все още не е открит. Когато настъпи моментът, в който САЩ и Иран ще спрат да мерят мускулите, решението ще бъде намерено. Дотогава остава само да чакаме и да се надяваме.

Реклами

Действия

Информация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: