Стачка с предизвестено фиаско

24 09 2007

За пореден път учителите стачкуват – този път с абсолютната убеденост, че ще издържат до края. До пълно постигане на исканията им. Нещо, което, почти сигурно е, няма как да се случи…

Всичко започна преди 20-на дни. Заканата бързо се превърна в реалност. Учителите се вдигнаха на бунт, за да пожелаят 100% увеличение на заплатите си (безумно ниски, дори и по мнението на самия министър Вълчев). И още: заделяне на 5 % от БВП за образование. А някой вярва ли, че това са изпълними искания, и то в кратки срокове? Е, учителите решиха и избраха да повярват.

Последва сбъдването на предварително разчертан план. Първо, предупредителна стачка в първия учебен ден. Факт е обаче, че повечето от протестиращите тогава бяха скрити. Заради страха си от Вълчев (самият той пък се закани да наказва провинилите се…). След това молебен за спасение на родното образование, на който странични наблюдатели правилно коментираха, че мястото на даскалите не е в църквата, а на масата на преговорите с МОН. Имаше и Ден на мълчанието (а колко се мълча, това е друг въпрос), автошествие… И накрая опит за помиряване, който, вижда се, беше неуспешен, защото днес започна ефективната стачка на преподавателите.

Резултатът от цялата тази шумотевица е следният: учителите се превърнаха в медийни герои преждевременно (вече се познават добре с журналистите и редовно дават интервюта с нескрито удоволствие). Учениците останаха вън от училищата и излязоха в нова ваканция с неясна продължителност. Родителите са в отпуска, за да си гледат децата или пък измислят безумни начини, за да се грижат за малките. И още: отникъде не се вижда решение на казуса.

Освен да се хапят за точната цифра на протестиращите, синдикати и МОН нищо друго не правят. И не могат да правят.

Хората от властта не крият желанието си да налеят пари в джобовете на учителите. Но казват, че не му е времето сега. И че няма как да стане. Така пак учителите остават на опашката, където винаги са били!

А протестите не спират. И ще има май до края на света – то не бяха таксиджии,  то не бяха пенсионери, металурзи… А  утре – работещите в социални домове. Хубаво, вижда се, че има родило се и израсващо гражданско общество. Но и само с протести не се стига далече.

Очаквам неприятен финал за учителската стачка. Колкото и да са нахъсани за победа, преподавателите ще се наложи да се предадат. Може би ще се измисли някакво компромисно решение. Но до пълно изпълнение на исканията няма да се стигне. Защото всички искат високи заплати… Защото всички искаме някой да ни подаде ръка и да помогне. Но май няма кой да го направи…

Реклами

Действия

Информация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: