Взрив в Албания или може би атентат в Гердец?

В събота мощна експлозия във военен склад близо до тирана разтърси албанската столица и хвърли в смут цялата страна. Очевидци твърдят, че звукът от взривовете се е чул чак отвъд границата с Македония.

Какви са реакциите в Албания, какво прави правителството и как ще се справят с проблема властите, ще разберете от 22-годишната Ениана Дангелиа, която работи в тиранска информационна агенция “Тир-Факс”. В интервю директно от Тирана тя разказва за ужаса, сполетял албанската столица и околностите.

Ениана, какво всъщност се случи вчера в Албанската столица Тирана?

В Гердец, община Вора, на около 12 километра от Тирана избухна експлозия във военен склад, в който работници са обезвреждали подготвени за бракуване муниции. 6000 вече са били обезвредени, американска компания, която е сключила договор с албанското Министерство на отбраната, е отговаряла за този процес.

Военни експерти твърдят, че барутът, който е съхраняван в склада, се е запалил и оттам са започнали експлозиите на останалите муниции. Избухнали са 2 големи експлозии около 11.43 сутринта местно време. От тогава до днес продължават да се чуват множество малки взривове. Цялото население на община Вора е в паника.

Станали са и няколко катастрофи по магистралата Тирана – Дуреш. Няколко автомобила са повредени от летящи шрапнели от експлозиите, но, за щастие, пострадали няма.

Официалните данни засега сочат 244 ранени и 8 загинали, но цифрите вероятно ще се променят.

Каква е реакцията на влстите? Поел ли е някой от управляващите вече отговорност за случилото се?

Премиерът Сали Бериша все още не държи никого отговорен. Според него Министърът на отбраната Фатмир Медиу е направил всичко по силите си. Държавата е сключила договор с частна компания и сега се случва този инцидент.

Бериша бе запитан дали някой трябва да подаде оставка, но той заяви, че такава засега няма да иска. Ще бъде направено пълно разследване на случая и чак тогава ще се говори за оставки.

Има ли вероятност експлозията да е следствие от атентат?

Експертите смятат, че най-вероятно става въпрос за човешка грешка или дефект при обезвреждането на някой от снарядите. Вторият вариант обаче е по-малко вероятен. Сали Бериша спомена, че може би е имало и дефект, защото повечето от мунициите са на повече от 50 години. Наоколо е имало много барут и свидетели твърдят, че именно от него са тръгнали взривовете. Други са видели как огънят идва извън склада. Никой обаче все още не е потвърдил версията за атентат. Най-вероятно разследването ще тръгне и в тази посока. Сега обаче от първостепенна важност е властите да се погрижат за пострадалите.

Дали тази експлозия ще се отрази по някакъв начин на очакваната през следващата седмица покана към страната ви да се присъедини към Северноатлантическият пакт НАТО?

Премиерът Сали Бериша вече веднъж спомена, че подобни инциденти са се случвали и в други в НАТО-вски държави и това едва ли ще ни попречи да се включим в алианса. Въпреки че според него подобни инциденти показват недостатъчна подготвеност и несигурност при съхранението на мунициите от страна на албанската армия.

Какъв е международният отзвук за инцидента?

Съседните държави вече изказаха своите съболезнования на нашето правителство. Някои от тях предложиха и помощ. Все още обаче не е ясно с какво око гледат на случилото се.

Най-вероятно това ще стане известно на срещата на НАТО следващата седмица?

Да. Развръзката там е съвсем неясна и не знам как ще се развият нещата.

Според теб правителството прави ли достатъчно за сигурността на хората в момента, успява ли да им вдъхне кураж и чувство за сигурност?

Мисля, че властите правят всичко по силите си. Имам предвид, правят всичко възможно да помогнат на пострадалите и техните близки.

Съмнявам се обаче, че в момента могат да измислят някаква стратегия за справяне със ситуацията. Твърде скоро е – експлозиите бяха едва вчера. Има прекалено много проблеми за решаване. В момента например се работи в териториите около взрива, където са разпръснати множество необезвредени снаряди. Това изисква много средства и време, а, както знаем, Албания не е особено богата държава.

А какво казва опозицията за действията на управляващите в кризата?

Лидерите на опозиционните партии посетиха ранените граждани в болниците, където са настанени. Водачът на социалистите Еди Рама и представители на Социалистическото движение за интеграция поискаха правителството да вземе всички нужни мерки, за да помогне на оцелелите и да бъдат възстановени техните домове възможно най-скоро. Както и да се обезопаси напълно района около военния склад

Опозицията обаче не е агресивно настроена в преценките си и всъщност опитва да действа разумно и спокойно.

Как според теб участието на американска компания в инцидента ще се отрази на отношенията Тирана – Вашингтон?

Не мога да отговоря в момента, защото не съм специалист. А и едва ли някой може да определи все още.

Големият тандем и в “Капитал”

Вече започваме да берем плодовете от усърдната работа по блога. Вярно, можем да отделяме и още време, но само ако разполагаме с него.В събота материалът ни от миналата седмица, озаглавен “Дали ако Румен Петков беше шеф на БДЖ трагедията щеше да се случи?“, бе публикуван в секцията Комантари и анализи на в-к “Капитал”. Още един хубав стимул да продължаваме напред.Благодарим за вниманието.Продължавайте да ни четете. Бъдете и критични, няма да сгрешите, а само ще ни помагате да се развиваме.

От Mercedes-а и анцуга към телевизионната слава

Едва ли вече има някой, който да не е наясно как в съвремието се извършва подмяната на историческите факти - чрез медиите. И въпреки че е вече 21 век и е много трудно информацията да бъде подменена, все още ставаме свидетели на опити да бъдат дискредитирани дадени лица и на тяхно място в пантеона на “строителите на съвременна България” да бъдат поставени личности, които само допреди няколко години са се занимавали с престъпна дейност.

Поредният подобен пример видяхме в стартиралото по новата ефирна телевизия на Краси Гергов TV2 предаване “Истории с Патрашкова”. Тази неделя смятаната за доайен в родната лайфстайл-журналистика Кристина Патрашкова опита да легитимира и освети с положителен нюанс доказания и неколкократно съден Димитър Джамов, протеже на Братя Маргини и един от основните двигатели на гангстерската война между борци и каратисти в началото на Прехода. Тогава Джамов стана известен с факта, че първи нанесе удар в боя в клуб “Д’Ескрим” на базата “Червено знаме”, когато СИК-аджиите пребиха набиращия по онова време скорост Слави Бинев. Днес е по-познат като активен персонаж в книгите за мутри и разследващите материали на крими-репортерите от средата на 90-те.

Джамов явно излиза от архивите - в момента е кмет на родното си село Семчиново, спечелил изборите след съмнително отказване на някои от противниците си, в “Истории с Патрашкова” бе представен като типичен пример за човек, който цял живот е спортувал и след като му се е наложило да се откаже, трудно е превъзмогнал загубата. Борецът, срещу когото бе стреляно в центъра на София през 2002 година, се оказа един от най-големите доброжелатели на българския спорт, направил едва ли не повече от всички други родни спортни деятели.Ето как един 20-минутен портретен материал по набиращата скорост телевизия може да легитимира един “бивш” престъпник като далновиден политик и щедър благодетел и ментор на бъдещите поколения. Не ми се иска да вярвам, че Краси Гергов е направил телевизия за мутри, но с цялата “чалга”, която струи от ефира на TV2, тази тезa става все по-вероятна.Всъщност вече позволихме подобни медии да превърнат Слави Бинев в един вид обществен лидер и евродепутат. Но на някои явления можем да бъдем само пасивни свидетели. Или може би не?Джамов с Евгени Минчев (Снимка: Minchev.com)

Дали ако Румен Петков беше шеф на БДЖ трагедията щеше да се случи?

Всеизвестната тайна, че от кризисен пиар има нужда, когато някой не си е свършил работата навреме. Сега и БДЖ, и Министерството на транспорта имат отчайваща нужда някой да измие срама от нелепата смърт на деветимата пътници от влака София-Кардам. Министър Петър Мутафчиев всеки ден повтаря, че е готов да подаде оставка. Държавата пък дава едва по 10 хиляди на семействата за загиналите.

В същото време МВР има постоянно положително присъствие в медиите, а Румен Петков се изживява като доайен на медийните изяви. Той обаче прави и друго - все някак успява да изкара някоя нова придобивка за полицията. Последното, с което могат да се похвалят родните “пазители на реда” са нови червени партулни автомобили Opel Astra, внесени от Generous Auto. Да си представим сега, че Румен Петков беше министър на транспорта. Всеки влак щеше да се движи навреме, във всеки вагон щеше да има поне по 2 пожарогасителя, кондукторите щяха да респектират нередовните пътници. Вместо полицейска държава щяхме да сме жепейска държава.

Е, Румен Петков също нямаше да си подаде оставката след трагедията край Червен бряг. Просто си е нагъл. Мутафчиев обаче също е нагъл. Цяла седмица обяснява, че може да си подаде оставка. Достатъчно.

ПОДАЙТЕ СИ ОСТАВКАТА, МИНИСТЪР МУТАФЧИЕВ!

Траур по празници… отново!

Чета през 20 минути нови и нови информации по агенциите за жертвите на трегедията от петък, когато пожар във влака София-Кардам отне най-малко 8 живота, и ми става все по-тъжно… И аз пътувам с този влак… Точно с този. 

Това, което стана, е трудно човек дори да си го представи - огън изгаря 8 човека - жени и мъже до такава степен и до такава неузнаваемост, че в момента е трудно да се уточни пола на овъглените им тела. Пресява се пепелта, за да се открият части от тях, за да бъдат сглобени след това. Накрая може да се окаже, че загиналите са повече, коментираха патолози от “Съдебна медицина”-Плевен. 

Бях дежурен в петък, вчера отново бях в редакцията на новините на “По света и у нас”. Родители на 25-годишния младеж Даниел Вичев звъняха тук, за да искат съдействие да го намерят. Стояха на гарата в Добрич с надежда той да се появи отнякъде или някой поне да им каже, че го е видял. За днес е била насрочена сватбата му. И пак днес родителите му идентифицираха тялото му. Изгорял е в големия и страшен пожар. Вместо венчило - погребение.

Сред загиналите е и студентка в Химическия факултет на СУ, директорът на Националния археологически музей и още хора…  

Жестока гледка беше изваждането на черните чували с трупове от изгорелите вагони. Безумно беше да се се слушат служители на БДЖ, които наистина ще поемат разноските по погребенията, но няма да върнат живота на починалите. 

Как е възможно да се заключват кушет-вагоните и спалните вагони? Как може да няма пожарогасители във влака? Как става винаги така, че когато дойдат пожарните, няма вода в тях и пожарникарите стоят отстрани, гледат и нищо не правят?

А накрая броим труповете…Каквото и да значи това, трагедията се разигра на 29 февруари - дата, която на 4 години се появява, и преди - 1 март и 3 март. Стана традиция да се случват такива тъжни неща, когато празниците предстоят. Странна традиция, с която най-лошото е, че започваме да свикваме… 

“Kosovo je srce Srbije” или Alex on the hot spot

Денят е по-слънчев от предишните. Природата вече се събужда от зимната си летаргия и очаква пролетното оживление. И то не закъснява - влакът по линията Нови сад-Белград е препълнен, сръбското БДЖ - ŽELEZNICE SRBIJE - вероятно е пуснало безплатно влаковете за целия ден. А денят не е случаен - на 21 февруари 2008 Сърбия ще покаже пред света недоволството и несъгласието си с обявяването на независимост на Косово. Очакват се повече от 2 милиона сърби от цялата страна, които да направят протеста един от най-големите в сръбската история.На малката гара в Сремски Карловци, старинно селище близо до Нови сад, едва успяваме да се качим във влака. Сърбите обаче са толкова ентусиазирани, че стоят прави по коридорите и всъщност намирането на места за седене се оказва не чак толкова трудно. Следващите 2 часа до Белград обаче са изпълнени с викове и песни. “Kosovo je srce Srbije” е ключовата фраза, която цял свят слуша през последните няколко дни. Слушаме я и аз и моите двама спътници. Пристигаме в столицата на северозападната ни съседка с около 40 минути закъснение. Струва ни се дори малко, имайки предвид начина, по който се клатеше voz-ът в по-бавните участъци, под натиска на скачащите протестиращи. Само след няколко минути имаме среща в центъра с Младен, който ще бъде наш гид през следващите 5 часа. 5 часа, които Сърбия никога няма да забрави.Виждаме се на площад “Теразия”, а около нас все повече и повече прииждат млади хора с плакати и знамена на Сърбия. На всяка втора витрина са залепени надписи, че магазинът не работи в подкрепа на националния протест, както и задължителното “Kosovo je Srbija!”. Четирима сме и трябва да бъдем внимателни в придвижването си; английският е просто забранен. Около нас се разиграват най-различни сюжети, всеки от които може да даде добър материал за чудесни фотографски шедьоври - сръбски знамена на фона на билбордове на McDonald’s, плакати с най-различни лозунги и надписи, горящи контейнери, полицейски кордони.Колкото повече се приближаваме до президентството и Скупщината, тълпата става все по-гъста. Решаваме да не се навираме в най-конфликтните точки, въпреки че в мен и Ивайло проговаря журналистическия нюх. Апаратите са вечно заредени - с изключена светкавица, за да няма проблеми с полицията. Изведнъж обаче преминаваме покрай счупена витрина. Единият снима последиците от погрома, а другият прави голямата грешка да снима начина, по който полицаите са наредили на стената и налагат с палки няколко младежи, явно решили да мародерстват. Следва вадене на белезници, бутане към полицейската камионетка и въпросът “Искаш ли да се повозиш, а? Какво снимаш!” В крайна сметка снимката е изтрита и продължаваме по пътя си.Половин час по-късно сме хапнали в една кебапчийница, като на три пъти ни се е наложило да влезем вътре, заради преминаващи тълпи с разярени младежи. Младен ни разказва как само няколко дни по-рано хулигани нападат целуващи се момче и момиче в един от парковете с думите: “Не ви ли е срам? Те ни вземат Косово, а вие правите любов!”. Само си търсят причина да се сбият, обяснява домакинът ни. Повечето са футболни хулигани и са свикнали да правят подобни провокации.В интерес на истината, повечето от хората, които срещаме по улиците да скандират, да веят знамена и да пеят, са на не повече от 25 - ученици, студенти, членове на неправителствени организации и младежки движения, безработни. Някои от тях са във видимо нетрезво състояние, нерядко се усеща и миризмата на марихуана. Няколко часа по-късно обаче тя ще бъде заменена с летливия аромат на сълзотворен газ.Постепенно се доближаваме към центъра на събитията. Големият митинг пред народното събрание е свършил, но цялата тълпа се е запътила към друг символ на Белград - катедралата Св. Сава, където трябва да протече втората част на протеста. С напредване на времето демографските характеристики на протестиращите са се разширили - има и хора на средна възраст, които са свършили работа и могат да се присъединят към останалите. Улиците са затворени, но и покрити с боклуци. Управниците обаче са се погрижили почистването да започне веднага.Почти стигаме до катедралата. “Почти” в случая се равнява на около километър. Толкова е дълга опашката от скандиращи сърби, които вече са на ръба на фанатичната омраза. Това личи по десетките запалени контейнери и постоянно гърмящите бомби. Напрежението нараства с всеки изминал миг, счупените витрини стават все повече, а воят на алармените сирени се примесва със сирените на полицейските автомобили, насочващи се към улицата, на която са разположени посолствата на някои от така наречените “Велики сили”.Решаваме да тръгнем по посока на ЖП гарата, като пътьом ще минем и покрай американското посолство. В един момент иззад редица горящи контейнери се появява кордон от полицаи, тръгнали да разпръснат тълпата. С палки, разбира се. Започват да хвърчат павета и камъни. И в този момент Ивайло изчезва. Инстинктът в него е надделял и той не издържа на предизвикателството да бъде в центъра на събитията. Държейки за ръка изплашено момиче, не мога да си го позволя. “Ivaylo is crazy, I will slap him when he comes back!”, ядосани извиква Младен и ни повежда през пелената от сълзотворен газ и димки. Още изпочупени витрини, още викове “Косово е сърцето на Сърбия!”. Някъде се чува гръм. В това време покрай “Amerikanska ambasada” жегата е повече от силна. На сутринта полицаите ще намерят обгорен труп, а щетите ще бъдат сериозни.В други няколко точки на Белград горят ресторанти на McDonald’s и албански магазини. Тази вечер сръбската столица е едно от най-ксенофобски настроените места на земята. Минути след като сме стигнали до ЖП гарата се появява и Ивайло. Има какво да разказва. И снимки, много снимки. Споменът обаче остава най-важен. И това да знаеш, че си станал част от историята. Или поне си бил в най-горещата точка, когато тя се пише.

Вотът на недоверие с провали… пак

Не че можеше да стане нещо друго, нещо ново, нещо изненадващо. Макар и обединена до край, опозицията не успя да събори кабинета, обвинявайки го в корумпираност. Така четвъртият вот на недоверие към правителството на Станишев завърши с неуспех, но след него има поне няколко неща, които провокират размисъл.

Първо, опозицията вече не е съвсем същата. Вярно е, че не е възможно всички опозиционни сили да се съберат като управляващи в бъдеще (това не е и необходимо), но поне прецедентът да бъдат обединени, е добър факт. Да видиш Бойко Борисов, Волен Сидеров, Иван Костов… под знака на една кауза не се случва всеки ден. И си струва гледката!

Смешното в цялата история е, че и в деня на дебатите, и днес, когато протече гласуването, корумпирани се изправиха срещу корумпирани. Корупцията е в лагера на управляващите, но защо да не допуснем съвсем спокойно и че се намира и в средата на опониращите?

Другата смешка - протестът вчера, организиран от Обединената опозиция. Едно, че не се сбъднаха прогнозите за десетки хиляди на площада.А и митингът не продължи повече от 4 часа. А да се крещи и вика пред парламента можеше до 22 часа. Само че нямаше кой…

Сега “загубилите” опозиционери казват, че този вот е бил един от най-силните, че се е видяло много ясно колко корумпирано е правителството, а също и че г-н Станишев не става за политик… ама изобщо. Единението им пролича и при масовото им излизане от пленарната зала след гласуването.

Каквото и да си говорим обаче, кабинетът си остава жив и здрав. Докогато може!

***Предишните три вота срещу кабинета бяха във връзка конкретни секторни политики на правителството – несправяне с бедствията и авариите (ресорът е на министър Емел Етем - ДПС), проблеми в здравеопазването (ресорът е на министър Радослав Гайдарски – Коалиция за България), проблеми в образованието (ресорът е на Даниел Вълчев – НДСВ).

Как ще ги стигнем?

Американците вече не са на мода за догонване. Цяла България вече знае, че те са скучни и освен във финансово отношение не ни превъзхождат с нищо. На гърците принципно не се харесваме особено и нямаме особени мераци да ги гоним, въпреки че дават добър пример. Хит сега е Италия, където в Неапол по улиците горят боклук, гражданите се бият с полицията, а камората е поставена под натиск.

     Сн. DPA

Какво би трябвало да ни притеснява в случая? Трябва да ни притеснява това, че от няколко месеца българските пенсионери протестират всяка седмица, а никой не взема апелите им насериозно. Трябва да ни притеснява и това, че вече втора година София има сериозен проблем със своя боклук, а никой не взема насериозно протестите на суходолци.

Истината е, че не само камората в Неапол се е сраснала с местната власт в третия по големина италиански град. Съмнителен е начинът, по който дълги години чистотата в София се подсигуряваше от фирми на доказани мафиоти. След като Вълка си замина, договорите бяха прехвърлени в не по-малко мафиотизирания фонд Икуест със съмнителен източник на капиталите си. В последните няколко дни Бойко Борисов и Жоро Крумов си разменят “любезности”, но виждаме, че фондът все още не е наказан за неизпълнението на ангажиментите си по концесионните договори. Най-вероятно няма и да бъде. Вместо това стоялият половин година полуизгорял хотел “Сердика” изведнъж е облечен в симпатична дрешка, показваща как ще изглежда бъдещият бизнесцентър.

Вярно, може да си мълчим, когато ни правят за посмешище и се подиграват с нас, но пък за сметка на това от време на време виновниците ни даряват с по някоя красива гледка.

Още за новата инициатива на кмета Борисов за обличане на грозните строежи в красиви рекламни послания - утре.

Мъж на годината

Как ви се струват един до друг? Впечатляващо, нали!

Да, Никола Саркози, 33-ят президент на Франция е безспорно мъж на годината в световна величина. Може и да не притежава величието на Наполеон, но поне има неговите амбиции.

Само за малко повече от половин година активно управление той успя да увеличи известността на институцията “френски президент” многократно в световен аспект. Разбира се, навлече си и гнева на опозицията във Франция. И в двата случая чрез намесата по въпроса с българските медицински сестри в Либия и участието на вече бившата първа дама Сесилия в политиката на страната.

Е, последва и ефектен развод, но това едва ли е било чак такъв проблем. По-важен беше новият брак между лидерите на Либия и Франция след подписването на новите междудържавни спогодби. Е, и новата изгора на Сарко не е за изпускане.

Ами, честита нова година, Monsieur President! Още много успехи догодина. Пък току-виж и българският Ви колега се понаучи от Вас и започне да насочва пиарските си дейности и в международен аспект.

P.S. Като си говорим за международна дейност, може би сградата с най-добра новогодишна украса в София тази година е сградата на… Френския културен институт. Франкофонската общност си върши добре работата явно, време е и нашите политици да започнат.

Изход има – трябва само да се намери

Той е на 51 години. Нарича себе си Мардомяр – „Приятелят на народа“. Следвайки ясна политика към извеждане на страната си на челна позиция на международната политическа сцена, Махмуд Ахмадинеджад се е запътил уверено към извоюването на титлата за най-успешен държавен глава на Ислямска Република Иран. Готов е да вложи всички възможно средства и голяма доза популизъм, за да докаже на иранците, че е наистина велик народ.
Той пък е на 61. Приятел е на всички. Сигурен е, че стои начело на най-великата нация на света и дори няма нужда да убеждава народа си в това. Обичан и мразен, Джордж Буш е поредният американски президент, за когото светът ще говори дълго.
Двамата се изправят един срещу друг в опасна борба за надмощие, застрашаваща спокойствието на целия свят. При постоянно променящата се ситуация всяка грешна стъпка би могла да доведе до сериозни последици. Иранската ядрена криза е ситуация с изход. Той обаче трябва да бъде намерен и тогава единият от двамата ще трябва да отстъпи. Дали отстъпилият обаче ще бъде победен или ще отстъпи като по-мъдър, за да се възползва по-късно от предимствата на своята постъпка, времето ще покаже. А както знаем, времето в международната политика лети бързо.
Не толкова бързо обаче наближава развръзката по наистина заплетения случай. Ахмадинеджад и Буш всекидневно си разменят реплики в изказвания пред медиите, но те не водят до никакъв ефект. Двамата имат достатъчно добре развит пропаганден апарат, но той действа безусловно само на локално ниво. В глобален мащаб нито ролята на САЩ на световна сила #1, нито ядреният коз в ръкава на иранския президент дават сериозен превес на един от двамата конкуренти. В същото време Световната общност опитва да не взема страна в конфликта, намесвайки се само чрез налагането на по-меки санкции на Иран за неспазване на препоръките на Съвета за сигурност. И по този все пак начин държи Вашингтон далеко от мислъта за възможна военна намеса.
През последната седмица милитаристичните помисли у Буш би трябвало съвсем да са се изчерпали, след като американското разузнаване огласи доклада си „Национална разузнавателна оценка“, който констатира, че Техеран е прекратил разработването на ядрената си програма още през 2003 година. Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Мохамед ел Барадей веднага побърза да обяви, че оценката на американския орган би била добър повод за ускоряване на разрешаването на проблема, а противниците на Буш едва ли ще пропуснат да му припомнят, че вече веднъж допусна провал с подобно оправдание за нападението му срещу Ирак преди четири години – наличието на оръжия за масово унищожение на територията на страната и подпомагането на терористични организации. Тогава подобни оръжия не бяха намерени, а сега ситуацията е подобна - САЩ призовават за приемането на резолюция, която да позволи по-тежки санкции срещу Техеран, опасявайки се, че иранската ядрена програма е прикритие за разработването на атомни оръжия.
Разбира се, тук отново прозират икономическите интереси на Буш и компания – все пак Иран е на трето място по ресурси сред страните от ОПЕК с близо 140 милиарда барела доказани петролни резерви. Ислямската република неъмнено е поредната стратегическа цел на американския президент по пътя му към спечелване на тотално влияние на азиатския континент. Сега обаче Махмуд Ахмадинеджад се оказва доста по умел от Саддам Хюсеин в сферата на международните отношения и оказва сериозен отпор на Буш по пъття му към поредната близкоизточна цел. Единственият недостатък на иранския президент, който обаче може да се окаже ключов при евентуални военни действия, е слабата икономика на държавата му. Много негови критици дори твърдят, че ядрената криза е начин за отстраняване на общественото мнение от слабото му вътрешнополитическо управление и изоставането на Иран в икономическо отношение – за това свидетелства и странната политика на внасяне на бензин, въпреки очевадната водеща позиция на държавата в търговията със суров петрол.

 

Дали войната е така жадуваният изход? Със сигурност не. Не само че възможността един военен конфликт САЩ-Иран да прерасне в Трета световна война е прекалено голям, но и дори това да не се случи, в икономическо отношение сблъсъкът би имало изключително негативни последици за региона и целия свят. Със сигурност цените на петрола ще скочат още повече, а и прекалената близост с Русия е достатъчно силна сигнална лампа за предотвратяването на подобен сблъсък.
Мирният изход, разбира се, е предпочитан. Трудно ще е обаче някоя от двете страни да отстъпи. След 2 години надлъгване между Иран и международната общност, Ахмадинеджад сякаш изглежда непоколебим в целта си да вкара страната си в списъка на ядрените сили. Очевидно не се впечатлява от опитите за дипломатическо сплашване от страна на Буш, особено при отказа на Русия и Китай да подпишат налагането на санкции. Това може да бъде прието като косвената подкрепа в полза на иранския режим и със сигурност дава крила на „Приятеля на народа“ в речите му относно ядрената програма на страната.
До изход от кризата би се стигнало, ако Съвета за сигурност предложи приемливи за Иран условия за прекратяването на програмата. Те обаче трябва да бъдат напълно съобразени с опита от предишни подобни оферти, които Техеран ту приема, ту отхвърля. И със сигурност трябва да са взети единодушно – горчивото минало показва, че при подобни конфликти дори малки разногласия между страните са се превръщали в причина за големи спорове в последствие.
Изход от иранската ядрена криза има. Той е въпрос на компромиси и именно затова все още не е открит. Когато настъпи моментът, в който САЩ и Иран ще спрат да мерят мускулите, решението ще бъде намерено. Дотогава остава само да чакаме и да се надяваме.