Дни на свободното слово 2008

Вчера по повод Международния ден на свободата на словото* следобедният блок на програма “Хоризонт” на БНР бе посветен на блоговете и защитата на свободата на словото в интернет. Гости на “12+4″ бяха блогърите Симион Патеев, Делян Делчев и Александър Кръстев (едната половина от Големия тандем), както и ръководител сектор „Компютърни престъпления” в ГДБОП Явор Колев.

Очакваната дискусия “Има ли свобода на словото в българските блогове” не се получи. По-скоро слушателите чуха колаж от изказвания на блогъри за това трудно ли се прави блог в България и чужбина и дали има натиск върху пишещите в тези среди. Очакваният открит диалог в ефир между представителите на родната блогосфера и властта в лицето на Явор Колев пък също не се състоя - разговорът бързо бе насочен към киберпрестъпленията и сигурността в интернет. В крайна сметка времето на говорене по време на почти 90-минутното участие на тримата блогъри в по Националното радио бе нещо от рода на 15:25 в полза на Явор Колев. Поне обаче получихме своето признание: след като г-н Колев извън ефир призна пред нас, че подобно отношение е грешка, той се извини пред цяла България за начина, по който Мишел Бозгунов-Мишел бе привикван миналата година в полицията и бе предупреждаван да смекчи тона в своя блог “Optimiced”.

После шефът на киберполицаите призна, че в една нова за органите на реда сфера като компютърните престъпления често се действа първосигнално, почти винаги настъпва хаус и се стига до подобни глупави ситуации. Колев на няколко пъти подхвърли, че многократно бил искал да се среща с блогърите и да си комуникират по спорните въпроси, но все не се получавало. И накрая… се изстреля от радиото веднага след края на предаването.

Важното е, че блоговете и в България вече започват да получават своята легитимация в националните медии (БНТ вече имат рубрика за блогове в емисиите през почивните дни). Надявам се, че следващият път ще попаднем на по-удобна ситуация, ще се получи хубав разговор и ще има положителен ефект.

* Честит празник, братя блогъри и журналисти!

Ето че вече имаме нови министри - близо година преди новите парламентарни избори и три години след старите. Е, вярно, в миналата година също имаше няколко смени (Румен Овчаров бе заменен от Петър Димитров, а Георги Петканов от Миглена Тачева, Гергана Грънчарова пък зае поста на станалата еврокомосар Меглена Кунева). Сега промените обаче са повече, но не и кардинални - те не са били такива никога всъщност.

Освен персонални, има и промени в имена на министерства - Министерството на държавната политика при бедствия и аварии вече е Министерство на извънредните ситуации, а Министерството на земеделието и продоволствието губи “продоволствието” за сметка на “храните”. Уж сега наход били структурни промени по думите на премиера… Чакаме ги.

Но колкото и да променяме, май всичко си остава все същото, че може дори и да стане по-зле. Появиха се нови имена, които хем носят надеждата за прозрачна и честна работа, хем будят съмнение, че за една година мандат могат да бъдат с нещо полезни.

Михаил Миков стана новият министър на вътрешните работи - ще му е много “весело” в тресящото се от скандали МВР. Но поведението му днес пред журналистите говори, че ще е доста по-трудна работата с него, отколкото с Петков. За разлика от другите новаци-министри, които спазиха церемонията и говориха пред медиите официално, това не стана във вътрешното министерство. Миков мина покрай журналистите, стоящи часове наред пред МВР, и не обели и дума. Румен Петков изобщо не се появи навън, а вътре не бе допусната нито една медия. И така, тайно и неофициално, Петков предаде поста си на Миков.

Не прави силно впечатление нито Евгени Желев, който оглавява вече министерството на здравеопазването, колкото и да се здрависва и да показва близостта си с Гайдарски. Новият министър на земеделието Валери Цветанов пък дори не се забави с първия си гаф - не знаеше името на собственото си ведомство. Николай Цонев, който оглави министерството на отбраната, също не изглежда точен избор, а и бизнеса му съвсем не е съвместим с новия му пост.

Остана Меглена Плугчиева - тя ще е министър на еврофондовете, първият в новата политическа история на България. Друг е въпросът, че нямаше да има нужда от такъв министър, ако не бяхме допуснали сериозни пропуски (каквито се появиха особено през последните месеци).

Какво ще промени промяната, ще видим скоро. Засега обаче остава подозрението, че ремонт на кабинета се прави само за временно стопиране на недоволството, за укротяване на разбунтувалите се и за избягване на предсрочните избори. Но кой е казал, че те са невъзможни?

Е, това беше. Свърши се. Вътрешният министър (бивш вече) най-сетне подаде оставка. Напусна поста си, след като близо месец оглавяваното от него министерство ежедневно се тресеше (а съм сигурен, че и още трусове ще има) от огромни и непростими скандали.

Ако някой твърди, че е очаквал Петков да подаде оставка днес, сега, толкова скоро, ще излъже. Естествено, причината министърът да го направи не бива да се търси в собственото му желание (такова надали някога е имало), а поради натиск - най-вече медиен. А и заради фактитете, които излязоха срещу него и които като лавина затрупаха набързо амбициите му да води МВР в добрата посока на също толкова добри реформи. Амбиции, които едва ли щеше и без това да реализира някога. Може би защото не ги е имал никога.

През последните седмици станаха ясни безумно много неща, които до този миг се разпространяваха само като градски легенди, като слухове. Оказа се обаче, че и в клюките, интригите и клеветите (тези думи днес Петков изрече нееднократно), има истина. Много истина.

Днес се сбогувахме с Петков като министър. Засега. Пред всички колеги той заяви, че прави всичко не заради слабост или под натиск. Призна, че е подвел държавността с определени действия и решения. Каза, че е предаден, но никога не е предавал кауза или човек. И благодари на служителите на МВР, с които е работил през последните 3 години.

Замина си, без да отговори на нито един журналистически въпрос. Защото всъщност вече няма какво да казва. Доастатъчно бе това, че напусна министерското кресло, което не заслужаваше.

Така или иначе обаче МВР е пред крах с или без Петков. Сега по-важен е въпросът не толкова какво ще бъде реализацията на бившия министър, дали ще остане депутат, ще му се осигури ли важен пост на друго място. А кой ще поеме поста му. И ще се окаже ли той истински негов наследник, който ще продължи порочната му дейност или ще прочисти генерално системата. Всичко е възможно. Особено в МВР, където има всичко, но не и сигурност и стабилност, за каквито настоява обществото.

Росен днес официално стартира новата си услуга SMS новини. Ето и първата му информация от мястото на събитието:

Podade q. FIN.

Получена на 13 април 2008, 15:08:34.

Повече инфо - по-късно!

Имало едно време раздвоен герой, който се наричал Хамлет. Той помислил, помислил и казал: “Има нещо гнило в Дания!”. Малко след това осъзнал, че въпросът е “Да бъдеш или не?!?”. Няколко века по-късно се родил друг герой, майка му и баща му го кръстили Румен. Румен Петков. И точно като герой на Ян Флеминг обичал да си играе на “Стражари и апаши” с лошите. Та накрая забравил от кои е точно. Тогава сънародниците на Хамлет, а и много други, започнали да си казват “Има нещо гнило в България!”. А за Румен Петков останало само да се пита “Да подадеш ли оставка или не!?!”. Естествено, нямал никакво намерение да подава оставка.

Иначе днес, на поредното раздаване на ключове за нови патрулни автомобили, беше май първия път, в който Румен Петков не си позволи да се изгаври с журналистите. Разбира се, тръгна да си ходи без да отговаря на въпроси, но и те понякога си вършат функциите. Та изведнъж се подава микрофон със синьо кубче и се чува: “Та, кога, г-н Петков, ще си подадете оставката? След като имате 3 големи грешки, не следва ли да напуснете поста?”. И следва 20-секундна пауза, която едва ли е попаднала в централните емисии. Отново песоглавска физиономия. И после оправдания като виновно дете пред майка си и молби да се изчака вотът на недоверие. Малко по-късно той, очаквано, не мина.

И така цяла България вижда вмирисаната глава на една отдавна прогнила институция. МВР е прогнило е чак до най-тънките костици - дори и най-ниските звена в полицията. И когато си получат заслуженото за наглостта, стават скандали. А когато Росен Цветков от БНТ най-накрая зададе неудобен въпрос, всички си мълчат.

Та, другарю Петков, “Оставка?”

Продължаваме серията интервюта по актуални международни теми с млади хора от съответните държави. След интервюто с Ени Дангелиа от Албания по повод взривовете край Тирана, ще ви запознаем с Бас Грасмайер, който ще даде неговото виждане за скандалния филм на холандския националист Геерт Вилдерс.

Интервюто е в суров вид. Съвсем скоро ще имате възможност да го прочетете и на български. Започваме:

Bas is a student of International Communication Management from Utrecht, The Netherlands. Studying Communication, Marketing and Media, Bas has done an work placement with the Bulgarian National Radio in the Fall and Winter of ’07-’08, carrying out several activities in journalism, marketing and public relations. At the moment, he is specializing in Internal Communication Processes, as well as International Affairs. Besides being a student, he has written for several blogs and is currently blogging at BasBasBas.com.

What were the first consequences of the Geert Wilders video “Fitna” in Holland?

Well, the first consequences actually came before the film was released. For about three months, we’ve been waiting for this film, not knowing what would be in it. Given the statements Wilders had made in the past though, a lot of people were worried that it might be very offensive to Muslims and spark riots in some of the immigrant areas of our cities.

So the main consequence was a lot of fear and a big debate about Islam and it’s position in our society and western society - and how far the freedom of speech goes.

After the release it stayed pretty calm. I think it’s less bad than what was expected or feared for and the tension really seems to be gone now. Or in the background.

Was it changed because of that Armageddon-expectations? And in fact this couldn’t be the main version?

I doubt it. If those expectations had come true, Wilders could have said “Look! I was right.”

I don’t think it was in his interest to tone his film down. I would find it hard to believe he would done that, it’s not his style.

Do you feel kind of disappointed of the final result?

Partly. I was expecting a well produced film, though this is cut and pasting with fragments we have all seen numerous times, probably hundreds, in the case of the 9/11 footage even thousands of times. I am happy that he didn’t go as far as others said, because that could have caused national problems as well as international problems for the Netherlands (politically as well as economically). Some countries were threatening with boycotting Dutch products for instance.

Can you find Wilders right in any of his statements expressed in the movie?

Yes, with regards to Islamic extremism being a problem we need to be concerned with, like any form of extremism. No, with regards to the fact that he doesn’t limit his judgment to the small group of the 1 billion Muslims that is extreme, but is generalizing all Muslims.

Although he himself claims he doesn’t; he is talking about the Islam, not the Muslims. I think that’s just a childish point, because when speaking about a faith in this way, you automatically talk about its followers.

You’ve lived in Bulgaria for about an year. What makes WIlders differ from Volen Siderov?

Well, I lived there a half year, and I assume Volen Siderov is from the BNP or Ataka (?), but I didn’t get enough of an impression of him or them to say anything about that. Sorry.

I do think Bulgaria is in a very different position than Holland though. Since the Islam in Holland came through immigrants; in Bulgaria through occupation by Turkey. If I wasn’t misinformed, at least.

Can we expect that Geert Wilders will be treated like they did to Theo van Gogh?

Times have changed a bit and both are different. Since the politician Pim Fortuyn was assassinated, politicians have been getting a lot more security. Since Theo van Gogh, any politician that makes sensitive statements regarding Islam gets more security. Theo van Gogh didn’t have this, as far as I know.

Geert Wilders has a secret address and has to change from residence every so often (I don’t know and I think they keep it secret for his safety). But yes, he is under threat and I’m sure that there are some crazy people who would try to get him if they just saw the chance to do it.

It can be either Muslims who think he has insulted their faith/prophet, or people who don’t like his angry and right-wing tone (which can be extreme at times) and are concerned about the future of the Netherlands or just personally upset by him.

Какво свързва тези 3 неща? Ами… Холандия. Последните няколко дни светът отново е разтърсен от поредното явно нападение на националисти срещу ислямското вероизповедание. Този път датските карикатури на Мохамед са заменени от филм на холандски политик. Ръководителят на парламентарно представената холандска Партия на свободата Геерт Вилдерс за пореден път скандализира своята страна с филма си “Fitna” (Думата означава нещо от рода на “гражданска война”). Този път обаче изцепката му придоби широки международни последици.

Холандският Волен Сидеров пусна на 27 март в интернет видеото, което незабавно бе разпространено в сайтовете за видеообмен, но и бе смъкнато с почти същата скорост от повечето места. Ето за какво става въпрос:

“Фитна” се появява за пръв път в Liveleak.com, британския YouTube, който стана известен с каченото видео на обесването на Саддам Хюсеин. Сега порталът още веднъж напомня за себе си и след като веднъж свали скандалното видео след заплахи към екипа, вчера отново го пусна за свободен достъп за възрастни. Филмът съдържа скандални призиви и е напълно в духа на посланията на партията на Вилдерс: “Спрете Исляма”. Той обаче доведе до това, че холандският премиер се извини за посланието, идващо от неговата страна.

Казусът много напомня за друг холандски “творец”, направил филм срещу Исляма - Тео ван Гог, роднина на известния художник Винсент ван Гог. Тео е автор на филма “Submission” (”Подчинение”), заради който бе убит от Мохамед Буйери през 2004 година. Двете части на филма “Подчинение” може да видите тук и тук.

Вилдерс едва ли ще бъде убит. Той обаче може да отпуши доста силна вълна от етническа омраза. Карикатурите на Мохамед вече дадоха достатъчно добър пример за това как умишленото насаждане на омраза на религиозен принцип. Ислямът отново е приравнен до тероризъм, въпреки че са ползвани и доста скандализиращи кадри с призиви на арабски. Развитието на скандала предстои, последиците тепърва ще се видят.

Само е хубаво да се позамислим: защо когато от страна на Исляма дойдат провокации, трябва да си мълчим. Но всичко, произлизащо от християните, е повод за Джихад. Или пък греша?

През последните няколко дни България е Косово и Косово е България. Днес на специално насрочена пресконференция България официално призна независимостта на новата балканска държава. Становището на управляващите е, че “Решението, което взе Министерският съвет, е съвсем закономерно и резултат на една последователна политика на Република България и на това правителство за гарантиране на максималната стабилност и сигурност на Западните Балкани и за развитие на интеграционните процеси в региона на Западните Балкани“.

И това, разбира се, е напълно вярно. Вярно е, че днес България официално продължи курса към засилване на американското влияние на Балканите и още повече засили рисковете от сепаратистки действия в региона. Вярно е и че българските правителства действат последователно - още с даването на коридор на НАТО за атаки срещу режима на Слободан Милошевич, държавата ни заявява позиция и сега продължава да я отстоява. Това обаче не трябва да става по начин, който може да накърни националните ни интереси.

Как това признаване на независимостта на най-новата държава на Балканския полуостров може да окаже негативно влияние върху България… След общата декларация на България, Унгария и Хърватия, която бе разпространена вчера, Сърбия отзова посланика си у нас. Това със сигурност ще затрудни отношенията ни със сръбската страна и ще нанесе немалко икономически щети на страната ни. Вярно, че сърбите винаги са ни порязвали, но намесата във вътрешните дела на една държава също не е особено положително явление. Още един минус на признаването е острата опасност на някого да му хрумне, че турското етническо население в България е прекалено многобройно и заслужава да се обособи като отделна автономна област, а след това и като независима държава.

Наивно? Е, сигурно на средностатистическия сърбин също допреди десетина години му се е струвал незначителен фактът, че в тази една територия сърбите говорят предимно албански, както у нас това правят много… българи. Именно заради това някак на място ми се стори изказването на Константин Димитров от ДСБ, че ДПС трябва да “излезе със специална декларация и да каже, че то и неговите членове и симпатизанти няма да използват прецедента от признаването на Косово за насърчаването на автономистки, сепаратистки тенденции в част от територията на България.”. Разбира се, тук едва ли от костовистите трябва да излиза каквото и да било противене на действията на правителството, защото помним кой беше на власт в началото на косовската криза.

И още едно изказване по въпроса, този път дразнещо. Прави го Христо Ковачки, говорейки за своите 100 млн. евро, които има под формата на инвестиции в Сърбия. По негови изчисления общата финансова стойност на загубите за нашата страна при влошаване на икономическите отношения със северозападната ни съседка биха възлизали на над половин милиард евро. Всъщност, биха били доста повече. Но на фона на останалите жертви, които България прави, за да играе по свирката на САЩ и Европейския съюз, това е нищо. Пък и едва ли тези 100 милиона ще се отразят чак толкова зле на Ковачки. Просто ще му се наложи да продаде по-рано имотите си в Сърбия и печалбата му да не е чак толкова голяма.

И въпреки моя песимизъм, да видим какво печелим от признаването. Трупаме уважение на международната политическа сцена, че успяхме по някакъв начин да се консолидираме с още 2 страни, които също са фактор в региона, и да заемем активна позиция. Жоро казва, че печелим нов съюзник, който досега не е излагал претенции към наши територии. Сколонен съм да се съглася донякъде, но ми се иска да вярвам, че няма да е “засега”. Защото ако и с източната част на БЮРМ се “случи” нещо подобно на АОК и изведнъж Албания се окаже много близо до нашата граница (няма какво да се лъжем, Kosova е Албания), не би било особено приятно.

Казаното е казано, свършеното е свършено. България признава независимо Косово. Дано този ход не е прекалено прибързан. Ще видим… Косово е България!

1 януари 2007 г., Ню Йорк. Дейвид Патерсън полага клетва като вицегубернатор на щата Ню Йорк пред погледа на съпругата си Мишел Пейдж Патерсън. Първият чернокож губернатор в историята на САЩ ще довърши мандата на подалия оставка Елиът Спицър, който изтича на 31 декември 2010 г. (Снимка: Джим Макнайт/АП Фото)

——————————————————————————–

Американците са доста напред с материала. откъм демократична гледна точка. най-малкото са стигнали до едно завидно ниво. Ниво, в което могат да си позволят да опитат да заличат голям скандал от високо политическо ниво със стратегическо даване на пост на сляп чернокож. Разбира се, биографията на новия губернатор на щата Ню Йорк Дейвид Патерсън никак не е за пренебрегване. Както и произходът му.

Губернатор Патерсън е част от американската аристократична традиция - поредно поколение политик. Някои неща е получавал наготово, други обаче си е извоювал с достойнство. Той е олицетворение на истинската американска мечта, дете на толерантността и истински пример, че недъзите не са оправдание.