Саркози даде урок по публична реч на българските си колеги

Доста отдавна България не бе ставала свидетел на толкова добре координирано и отиграно представяне на политик (не само роден, но и чуждестранен) пред публика. Речта на френския президент Никола Саркози пред студенти и преподаватели в Аулата на Софийския университет бе едно чудесно дирижирано пиар събитие, изцяло по дипломатическия протокол. (Изключение прави 25-минутното закъснение на лекцията, но мисля, че може да бъде простено.). Вярно, не каза нито нищо ново, нито говори нещо неочаквано. Но все пак бе интересен. И точно защото беше себе си.

Френският президент говори 40-тина минути, в които се разходи по всички по-важни световни политически и икономически теми. Още в началото каза, че въобще няма да говори по предварително написаното слово. (Всъщност показа, че може да учи речи наизуст, за разлика от българския си колега, който определено изпитва трудности пред широка публика.).

Саркози засегна проблемите в Мианма, поговори за случая със сестрите, отговаряйки на всички евентуални неудобни въпроси, без дори да му бъдат зададени (успя да вмъкне, че е бил специално поканен от президента Първанов да се включи в преговорите и в този момент е решил да действа твърдо), дори имаше време да си направи на два пъти закачка с руската политика. Набързо обясни за приоритетите, след като страната му поеме председателството на Европейския съюз след 1 юли 2008 - енергетика, миграция, отбрана, околна среда и отношенията с Иран. Доста теми за сравнително кратко за случая време - сбита и добре конструирана реч.

За разлика от американския си колега (и явно приятел, след като си позволи най-тържествено да признае САЩ за “най-голямата сила в света”) Джордж Буш, Сарко не се срещна само с избран кръг от студенти, а се обърна към цялата студентска общност, като я прикани да се ангажира с обществения дебат: “Големите, велики народи са тези, които сами изграждат бъдещето си, а не стоят и чакат. Историята се движи не от темпераменти, които само говорят, а от личности, които преминават към действие. Ангажирайте се с цялото си сърце!”

Освен с гръмки и уж искрени изказвания, Саркози направи впечатление и с харизмата си по време на говорене. Френският президент показа завидни техники и най-вече добър усет за жестономиране. Различните пози далеч не изглеждаха толкова комично, както при изказванията на редица родни политици. Доста какво да научи човек.

Пълният “набор” от жестове на Саркози е тук.

Саркози в Софийския университет /нещо като репортаж/

Идването на френския президент Никола Саркози у нас, макар и твърде кратко като времетраене (само няколко часа), обхвана една много важна и твърде емоционална, както се оказа в крайна сметка, среща. Среща със студентите, с младите хора на България (макар че ако трябва да бъда искрен, аулата на университета беше пълна преди всичко с журналисти и преподаватели и личности, които в никакъв случай не бяха студенти…) Повечето студенти останаха извън залата заради невключване в списъци или заради капацитета на аулата, непобираща всички, които искаха да се докоснат до френския гост…

Държавният глава на Франция захвърли бързо предварително написната си реч и говори така, както може би преди всичко чувствата му диктуваха. Което всъщност бе и грабващото в самото събитие.

Главен акцент в изказването му бяха отношенията Европа - България, Европейският съюз - България. Саркози тръгна от миналото на страната ни, спря се на османското иго и на спасяването на България от него. След това премина и през годините на социализъм, за да заключи, че ние сме имали велики мъченици и сме постигнали свобода, която не бива да губим. И която е ценна, защото не е даденост, а е извоювана с цената на много усилия. И че не бива да съжаляваме, че късно ставаме част от Европейската общност.

Препоръча всички ни да говорим, да се изказваме, да споделяме възгледите си за Европа. Да дадем душата си за Европа, да не позволим тя да ни бъде открадната. Според него истинските граждани са тези, които са ангажирани с мисълта за страната си. А Европа е зона не само на преговори и компромиси, но и на солидарност.

“Да живее България, Франция и Европа!”, каза с патос Саркози, заглушен от аплодисментите в залата.

Имаше и въпроси - уж на случаен принцип, макар че лично аз не забелязах импровизация в думите на Саркози, сякаш той много добре знаеше за какво ще бъде питан…

Студентите се интересуваха за Турция и нейният устрем към членство в ЕС. Саркози за пореден път в свое изказване се обяви за това Турция да не бъде част от съюза, защото така, по думите му, ще се причини дестабилизиране на Европа. Саркози беше категоричен, че е необходимо да се избере такъв път, че да се избегне унижението на Турция.

Саркози формулира в Алма Матер и целите на френското председателство на ЕС, което скоро предстои. А те са: обща енергийна политика, отбранителна политика, политика за миграцията и околната среда.

Присъствието на Саркози в Софийския университет завърши не само със здрависване с присъстващите в залата, но и с едно послание, което като че ли всички запомниха: “Бъдете страстно разумни!”.