6 години по-късно

Днес е 11 септември. Изминаха шест години от деня, в който светът разбра, че в все пак няма недосегаеми държави-суперсили. Когато кулите-близнаци на Световния търговски център се сринаха, хората видяха как се срива един мит за непобедимия титан САЩ.

След като Америка получи удар право в сърцето на “империята”, големите намериха своя нов съперник в лицето на ислямския фундаментализъм. Последваха директни военни действия срещу “диктаторски режими” и срещу такива, които “подкрепят световния тероризъм”. Така целия свят в продължение на няколко години тръпне от всяка прищявка на Дж. У. Буш за интервенция в Близкия и Среден изток, която може да доведе до джихад и дори до нова световна война. Разбира се, само ако срещне неодобрението на другия лагер - Русия (също управлявана от властен президент, чиято желязна ръка се разпростира все повече), тъй като би била намеса в територии от изключително стратегическо значение.

Нито войната в Афганистан обаче, нито последвалата в Ирак дадоха нужното успокоение. Новите режими в тези две държави не могат да се похвалят с кой знае какъв напредък в политическо и икономическо отношение, а това, че ислямистите ще престанат с атентатите, се оказа просто химера. Напротив, напоследък “голямото зло” Ал Кайда отново поднови натиска си - след като организацията пое отговорност за двата атентата в Алжир в края на миналата седмица (Инфо). Шейх Усама бин Ладен също се подвизава напоследък активно в медиите, колкото и неприятно да е това на Буш и компания. Ето и първото му видео от три години насам:
Днес лидерът на Ал Кайда пак се “отчете” в традиционното изказване на групировката по повод годишнината от 11 септември. Както отбелязва англоезичният клон на телевизия Ал Джазира, Бин Ладен вече е “понатежал, състарен и с потъмнена брада”. Той обаче спокойно говори за нов “керван на мъчениците”, спомня си и за убитото миналата година иракско протеже Абу Мусаб ал-Заркауи, който, заедно с много други свои събратя, е “изпълнил обещанията си към Бога”. И разбира се, обещава на света още много атентати, кръв и невинни жертви.

Ето тук сме шест години по-късно. Все още не можем да разберем кои са по-големите терористи - тези, които убиват заради вярата си, или онези, които убиват от икономически причини, но под друг предлог. Заплахите са си все така реални, а страхът продължава да расте. Докато накрая всички изтръпнат до едно ниво на пълно безразличие.